Какво ще се случи с хилядите сирийски бежанци в Европа след падането на Башар Асад

Свалянето на сирийския президент Башар Асад, след близо четвърт век управление, предизвика еуфория сред сирийските бежанци в Европа, които в неделя отпразнуваха по улиците на много европейски градове падането на режима му. На следващия ден обаче много от тях се събудиха в мрачно настроение, след като в няколко европейски държави започнаха политически и правни дебати за връщането им в родната им страната, пише френският вестник „Монд“.

Само ден след обявяването на края на режима на Асад Германия, Австрия, Франция, Норвегия, Дания, Нидерландия, Белгия, Швеция и Гърция обявиха, че спират разглеждането на молби за убежище на граждани на Сирия. По-късно същия ден Обединеното кралство и Швейцария последваха примера им. Решението включва както приемането на нови молби, така и замразяване на тези, които вече се обработват, уточни катарската телевизия „Ал Джазира“. Към момента общо 14 европейски държави са обявили подобна мярка, като към държавите, които спряха приемането на молби още в първия ден след падането на Асад, по-късно се присъединиха и Хърватия, Италия, Финландия и Полша.

По-късно този месец министрите на външните работи на 27-те страни членки на ЕС ще се срещнат, за да обсъдят съвместно решение за съдбата на стотици хиляди хора.

По данни на ООН от началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. най-малко 7,4 милиона сирийци са били вътрешно разселени, а приблизително 4,9 милиона са потърсили убежище в съседни държави като Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет. Още 1,3 милиона са се преселили другаде, предимно в Европа.

Миналата година сирийците са били втората по големина група бежанци в света след афганистанците - 6,36 милиона бежанци и почти 300 000 души, търсещи убежище, пише „Уолстрийт Джърнал“ като цитира данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН). Според доклад на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (АЕСОУ) 14% от всички 513 000 молби за убежище, получени до септември тази година в държавите от ЕС са от сирийци, което прави делът на хората от тази страна най-голям сред всички търсещи убежище. АЕСОУ уточнява, че около 101 000 сирийски молби за убежище все още са в процес на разглеждане в страните от ЕС.

Какво решиха отделните държави за сирийските бежанци?

„Wir schaffen das!“ или „Можем да се справим!“ - каза бившият германски канцлер Ангела Меркел преди девет години, когато обяви, че Германия и Европа имат капацитета да предоставят убежище на хората, търсещи закрила. Тогава нейните думи дадоха надежда на стотици хиляди сирийци, които бягаха от гражданската война в страната си, за да търсят убежище в Европа, припомня „Ал Джазира“.

По данни на Федералната статистическа служба на Германия, цитирани от „Дойче веле“, в края на 2023 г. в страната са живели около 973 000 сирийци. На около 712 000 от тях е предоставен статут на бежанец, който включва лица, търсещи убежище, чиито молби са в процес на разглеждане, и лица, чиито молби са били отхвърлени, но са получили временна закрила по хуманитарни причини.

Значителен брой от тези хора пристигнаха там именно през 2015 г., когато повече от 320 000 сирийци потърсиха закрила. През 2024 г. Сирия отново е най-честата страна на произход за лицата, търсещи убежище в Германия.

„Нито една страна не е приела толкова много сирийци в Европейския съюз, колкото Германия. Досега тази година огромното мнозинство от получилите закрила са сирийци“, каза германският изследовател в областта на миграцията Гералд Кнаус.

От началото на годината до ноември 75 000 сирийци са подали молби за убежище. Разглеждането на повече от половината от тях - 47 270 в момента е замразено, с решение на Федералната служба за миграция и бежанци (ФСМБ), прието само ден след падането на режима на Асад в Сирия – на 9 декември.

Мярката беше подкрепена от десни и крайнодесни политици, които заявиха, че сирийците трябва да бъдат насърчавани да напуснат Германия веднага, без да чакат ситуацията в родината им да се стабилизира. Йенс Шпан, депутат от десноцентристката опозиция в Германия, заяви в телевизионно интервю в понеделник, цитиран от „Уолстрийт Джърнъл“ че Берлин трябва да предложи самолетен билет и 1000 евро на всеки сириец, който желае да се върне в родната си страна. Съпредседателката на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел от своя страна още в неделя написа в социалната мрежа „Екс“, че всеки, който празнува „свободна Сирия“ в Германия, „очевидно вече няма причина да бяга. Той трябва незабавно да се върне в Сирия“.

Министърът на вътрешните работи на провинция Бавария Йоахим Херман, член на консервативния Християнсоциален съюз, който има твърда позиция относно миграцията, обаче беше по-предпазлив в изказванията си. Той подчерта, че много сирийски бежанци сега са „отлично интегрирани в нашата страна, имат работа и са спешно необходими тук“ и никой не мисли да накара тези хора да напуснат Германия. „Онези, които вече са се интегрирали добре, все още са добре дошли“, той подчерта вчера пред радио „Дойчландфунк“, цитиран от Асошиейтед прес. „Но е ясно, че има и хора, които са тук от 10 години, нямат работа и не са се интегрирали добре, и тогава е редно да им се помогне да се върнат в родината си, ако Сирия се стабилизира“, допълни Херман.

В сравнение с други групи бежанци сирийците като цяло се считат за добре квалифицирани, отбелязва „Дойче веле“. Почти половината от пристигналите в Германия между 2015 и 2017 г. имат средно или висше образование. По данни на Федералната агенция по заетостта около 226 600 сирийци понастоящем работят, а други около 279 600 сирийци са регистрирани във Федералната агенция по заетостта като „търсещи работа“ в края на ноември 2024 г. Те имат особено важна роля в сектора на здравеопазването. Много сирийски граждани са успели да получат квалификация като медицински работници благодарение на специализирани програми за обучение. Ако тези хора изберат или бъдат принудени да се върнат в родината си след края на режима на Асад съществуващият недостиг на квалифицирани работници в системата на здравеопазването може да се задълбочи, пише „Дойче веле“.

Правителството в съседната на Германия – Австрия - стигна още по-далеч в желанието си бързо да се освободи от сирийските бежанци, като съобщи, че е започнало подготовка за програма за депортиране на сирийци, живеещи в страната, съобщи „Евронюз“. Австрия е приела около 95 000 сирийци, много от които са пристигнали по време на мигрантската криза през 2015 и 2016 г. Министерството на вътрешните работи тази седмица съобщи, че е започнало повторна оценка на около 40 000 сирийци, получили статут в страната през последните пет години.

„Възложих на Министерството на вътрешните работи да подготви програма за репатриране и депортиране, за да се гарантира, че това ще се случи по организиран начин“, каза вътрешният министър Герхард Карнер. „Фокусът ще бъде върху тези, които са се превърнали в престъпници, тези, които не искат да се адаптират към културните ценности в Европа или Австрия, или тези, които не искат да работят и затова живеят само от социални помощи. Те очевидно са приоритет на тази програма“, добави Карнер.

Властите във Франция, Гърция и Обединеното кралство също заявиха, че засега спират разглеждането на молби за предоставяне на убежище на сирийски мигранти.

Във Великобритания, сирийците са сред основните групи, които прекосяват с лодки Ламанша, съобщи британският вестник „Телеграф“. По данни на Министерството на вътрешните работи на страната, повече от 27 000 души от Сирия са поискали убежище от началото на гражданската война, а до септември тази година над 6500 молби все още не са били разгледани. Министърът на външните работи на Обединеното кралство Дейвид Лами каза, че решението за тях много зависи от това какво ще се случи по-нататък в Сирия, но предупреди, че съществува риск, ако хората бъдат върнати в родината си преди там да е достатъчно сигурно, това „бързо да се превърне в обратен поток и потенциално да увеличи броя на хората, използващи опасни маршрути за незаконна миграция към континентална Европа и Великобритания“.

„Работим по спирането на обработката на текущите молби за предоставяне на убежище, идващи от Сирия“, заяви и френското вътрешно министерство, цитирано от „Монд“. „Много внимателно следим ситуацията в Сирия, която се променя бързо, и това може да ни накара да отложим някои решения“, обясни директорът на Френската служба за защита на бежанците и лицата без гражданство Жулиен Буше.

Властите в Белгия от своя страна обмислят да отменят предоставения в последните пет години статут на международна закрила на бежанците от Сирия, съобщиха местни медии, като се позоваха на изказване на държавния секретар по убежището и миграцията Никол де Мур.

Гласовете против спирането на даване на убежище на сирийските бежанци

На фона на действията на редица европейски държави да спрат обработката на молби за убежище на сирийски граждани, Европейската комисия каза, че решението за връщане на сирийски бежанци и лица, търсещи убежище, е в правомощията на отделните държави членки, но че съгласно правото на ЕС процедурите за връщане трябва да се основават на индивидуални оценки на молбите за убежище, пише ирландското издание Ар Ти И (RTE). „Важно е държавите членки, когато вземат такива решения, да спазват правилата на ЕС в тази област, както и да вземат предвид задължението, че тези решения винаги изискват индивидуални оценки“, каза пред журналисти в Брюксел говорителят на ЕК Стефан де Кеерсмакер.

„За момента, в съгласие с ВКБООН, поддържаме становището, че не са изпълнени условията за безопасно, доброволно и достойно завръщане в Сирия“, се казва в становище на ЕК.

Специалният пратеник на ООН за Сирия Гайр Педерсен също призова европейските държави да не бързат да репатрират сирийски бежанци след падането на режима на Башар Асад, съобщи изданието Ynetnews. „Ситуацията в Сирия все още е променлива“, подчерта норвежкият дипломат и посочи, че въпреки че много сирийци са нетърпеливи да се завърнат по родните си места, "все още има предизвикателства, свързани с прехраната, хуманитарната ситуация е катастрофална, икономиката се е сринала." Той добави, че израелските бомбардировки на военни обекти в Сирия трябва да бъдат прекратени.

Педерсен предупреди, че преходните мерки в страната също трябва да бъдат възможно най-всеобхватни и да включват възможно най-широк спектър от сирийското общество, защото в противен случай съществува риск от избухване на нов конфликт.

Ръководителят на ВКБООН за бежанците Филипо Гранди призова за „търпение и бдителност“. Той изрази надежда, че „събитията на място ще се развият по положителен начин, което ще позволи най-накрая да се осъществи доброволно, безопасно и трайно завръщане - като бежанците ще могат да вземат информирани решения“.

„Ситуацията в Сирия е изключително нестабилна. Пет десетилетия на бруталност и репресии не могат да бъдат върнати за една нощ. В това време на сътресения и промени държавите трябва да избягват да поставят сирийските бежанци и хората, търсещи убежище, в ситуация на допълнителна несигурност и безпокойство“, каза в свое изявление и директорката на Службата на „Амнести Интернешънъл“ за европейските институции Ив Геди.

Какви са настроенията сред сирийците в Европа?

Ахмад Хелми, който е родом от Дамаск и в момента живее в Нидерландия, каза пред „Ал Джазира“, че е разочарован от решението на някои страни от ЕС да спрат разглеждането на молбите за убежище. „Първата им реакция трябваше да бъде: „Как можем да подкрепим демократичния преход в Сирия и да установим мир в страната?“, а не да обявяват спиране на молбите за убежище“, коментира той.

Двадесет и девет годишният Нуман Мало, който през 2014 г. е избягал в Германия от Дейр аз Зур в Южна Сирия, е завършил международни отношения в Дрезден, а сега работи като парламентарен изследовател в Берлин. Приема германско гражданство през 2021 г. Макар че няма търпение да покаже на германската си съпруга страната, в която се е родил, той каза пред „Уолстрийт Джърнъл“: „Не виждам как ще се върна там обратно. Тук съм пуснал дълбоки корени, нещата в Сирия трябва да вървят невероятно добре, за да се изкореня отново.“

Друг 29-годишен сириец - Мазен Ал Хамиди, който работи в ИТ сектора в Дюселдорф, обаче е склонен да се върне в родината си през следващите години, но първо иска страната да се стабилизира. Сходно е и желанието на 27-годишния Маруан Хабуб от Дамаск, който се мести в Турция през 2015 г. и сега работи като готвач в Истанбул. „Ще изчакам поне шест месеца, за да се подредят нещата в Сирия“, каза той. „Имам работа тук, социални осигуровки, разрешително за работа, говоря турски. Сега това е втората ми родина, но в крайна сметка все пак ще се върна“, допълни Хабуб.

Говорителят на организацията за политиката за бежанците в Германия Тарек Алаовс заяви, че „много хора от сирийската общност естествено искат да се върнат. Много от тях искат да участват във възстановяването (на страната). Но те не трябва да бъдат принуждавани да напускат местата, на които са се установили“ заради все още нестабилната Сирия.

За разлика от сирийците в Западна Европа, много хора, преселили се в Турция и Ливан, се струпаха на граничните пунктове на двете страни със Сирия още в понеделник.

„В много региони в Сирия все още няма вода, електричеството идва в определени часове на деня. Дори не е ясно кой и как ще управлява страната, но ние трябва да се върнем, за да изправим Сирия на крака“, коментира във вторник пред Би Би Си Ибрахим, инженер-химик, който от 12 години живее в турската провинция Хатай, която граничи със Сирия.

В Турция, където живеят почти три милиона сирийци, Метин Корабатир, ръководител на Изследователския център по въпросите на убежището и миграцията, прогнозира, че „постепенното завръщане“ на сирийците в родината им ще продължи поне една година, но за това там трябва да бъдат създадени подходящи условия. „В Сирия все още има рискове както по отношение на сигурността, така и на ежедневния живот“, предупреди той пред Би Би Си.

Предразсъдъци или основателен страх

Бежанската криза, която разтърси европейската политика, доведе до възход на крайнодесни антиимигрантски партии в Германия, Франция, Нидерландия, Швеция и Финландия, натовари финансовите системи на приемащите страни и породи опасения за проникване на чуждестранни престъпници и терористи, пише „Уолстрийт Джърнъл“.

Въпреки че активистите, подкрепящи бежанците, твърдяха, че приемането им е хуманитарен дълг на Европа и че притокът на мигранти ще осигури млади специалисти, от които застаряващият континент се нуждае, събитията показаха, че освен ползите, неконтролираният мигрантски поток носи и рискове, отбеляза „Телеграф“.

През ноември 2015 г. терористи от „Ислямска държава“ убиха 130 души в поредица от нападения във Франция. Те бяха проникнали в страната, използвайки бежанската вълна. В други ислямистки терористични атаки в Ансбах и Вюрцбург участваха хора, пристигнали като кандидати за убежище. В навечерието на Нова година по време на празненствата в Кьолн 1200 жени бяха подложени на сексуални посегателства. Извършителите бяха предимно от чуждестранен произход и много от арестуваните бяха пристигнали през същата година, за да поискат убежище, припомня изданието и допълва, че тези престъпления несъмнено са били в съзнанието на мнозина, които гласуваха за Брекзит.

От друга страна през 2010 г. в Германия помощите за родените в Сирия, Афганистан, Ирак, Иран, Пакистан, Еритрея, Сомалия и Нигерия са възлизали на 736 млн. евро, докато през 2023 г. те са нараснали на 6,4 млрд. евро. Едва 30% от пристигналите от тези страни са си намерили работа, уточнява изданието.

Ето защо изглежда малко вероятно Европа да приеме нова сирийска бежанска вълна в същия мащаб като през 2015 г. Хората вече не са толкова съпричастни, а икономическата стагнация означава, че има по-малко пари, с които да бъде щедра, коментира „Телеграф“.

Изданието припомня, че сирийската групировка „Хаят Тахрир аш Шам“ вече призова сънародниците си в чужбина да се върнат в родината си, за да помогнат за възстановяването ѝ, но много сирийци ще предпочетат да останат на Запад, вместо да се върнат в опустошената си от войната страна, коментира „Телеграф“.

Източник БТА