Брюксел иска да минем на енергия от водород: ЕС ще внесе 10 милиона тона водород от Африка и Южна Америка

134 организации на гражданското общество призовават европейските лидери да отменят целта на Европейската комисия за внос на 10 милиона тона зелен водород до 2030 г. и да прекратят цялата финансова подкрепа за внос на зелен водород.

Разследване на Обективно.БГ показа, че Брюксел ни натиска да минем на енергия от водород, докато получава 75,7 млн. евро годишно от водородното лоби.

Еврокомисията рекламира водорода като чудото, което ще излекува нашата зависимост от изкопаеми горива. Истината е по-различна: водородът рискува да разшири използването на изкопаеми горива. Нови инфографики от Corporate Europe Observatory и WeSmellGas разкриват тъмната страна на водородната лудост в ЕС – и интереса на корпоративните гиганти, които я движат.

Според Международната агенция по енергетика  99% от глобално произведения водород се произвежда от изкопаеми горива – същите изкопаеми горива, които според Брюксел допринасят най-много за емисиите на парникови газове и следователно за климатичната криза.

Въпреки това по плана на Брюксел Европейският съюз ще трябва да внесе 10 милиона тона зелен водород до 2030 г., като се насочва към страни като Чили, Колумбия, Мароко, Намибия, Тунис и Южна Африка. Тази цел, агресивно прокарвана от корпоративните и индустриалните интереси, не е само нереалистична. ЕС не може да твърди, че прави зелен и справедлив преход, докато развива енергийния колониализъм в чужбина, се казва в писмото до ЕС.

Повече от 80 групи от Африка, Европа и света вече охвърлиха коридора SoutH2, предназначен да транспортира водород от Северна Африка до Германия. Проблемът според тях не се ограничава само до един газопровод, а правителствата трябва да „спрат да инвестират в мащабни проекти за производство и транспорт на водород, които блокират изграждането на справедлив енергиен модел за общностите в цяла Европа и Африка.“ Проблемът не е ограничен само до един континент.

Където и да се случва, мащабното производство на зелен водород изисква огромни количества земя, вода и възобновяема енергия. За производителите това означава изселване на общности, завземане на земя, прекомерна експлоатация на оскъдни водни източници за възобновяема енергия.

Всичко това се прави в името на постигането на европейските цели за декарбонизация, като същевременно не носи почти никаква полза за хората на място. Ако зеленият водород трябва да бъде разработен, той трябва да бъде за местна употреба, а не за европейски фабрики, но възобновяемата енергия трябва преди всичко да се използва за покриване на местните нужди и права, а не като стока, която трябва да се добива и транспортира в чужбина. Европа не може да трансформира собствената си икономика на базата на тези от Глобалния Юг.

Негативните последици от вноса на водород от Африка в Европа включват:

• Въздействия върху общностите на произвеждащите страни
• Завземане на земя и вода: проекти за водород, насочени към износ, изискват огромни количества земя и вода, често придобити чрез отнемане на собственост на местните общности без информирано съгласие.
• Достъп до енергия: инфраструктурата за възобновяема енергия се изгражда за износ за европейски пазари, докато местното население често няма адекватен достъп до енергия.
• Няма местни работни места или реално развитие: въпреки обещанията на правителствата и големите компании, тези проекти ще създадат малко възможности за заетост и няма да допринесат значително за местните икономики, като същевременно унищожават съществуващите препитание.

Планът на Брюксел се основава на добре познатия от близкото минало неоколониален модел – природните ресурси се извличат от Глобалния Юг, за да захранват икономиките на Глобалния Север, докато социалните, екологичните и икономическите разходи остават за местното население.

Повечето от ангажираните в плана компании ще са европейски и следователно печалбите също ще бъдат „европейски“, като ще отиват директно в сметките на няколко големи мултинационални корпорации.

Производството и износът на зелен водород на дълги разстояния е икономически неизгодно. Това изисква огромни субсидии и разходи за инфраструктура.

Европейските данъкоплатци ще субсидират вноса на водород, докато са изложени на нарастваща енергийна несигурност. В Глобалния Юг общностите плащат чрез загуба на земя, воден недостиг и дългосрочен дълг. Междувременно големите корпорации печелят и от двете страни.

Авторите на писмото призовават Европейския съюз и неговите държави-членки да премахнат целта от 10 милиона тона внос на зелен водород до 2030 г. и да прекратят всички публични субсидии и финансова подкрепа за инфраструктура за внос на зелен водород.

Вносът на зелен водород е фалшиво решение, което обслужва корпоративните цели, като същевременно задълбочава глобалното неравенство. „Не на вноса на зелен водород. Не на енергийния колониализъм“, пише в писмото на 134 организации от Европа, Африка и Южна Америка.

https://obektivno.bg/