ИКОНОМИЧЕСКОТО УБИЙСТВО НА БУРГАС: КАК ПРИВАТИЗАЦИОННИЯТ ПОГРОМ ЛИКВИДИРА ИНДУСТРИАЛНИЯ ЩИТ НА ЧЕРНОМОРИЕТО

ИКОНОМИЧЕСКОТО УБИЙСТВО НА БУРГАС: КАК ПРИВАТИЗАЦИОННИЯТ ПОГРОМ ЛИКВИДИРА ИНДУСТРИАЛНИЯ ЩИТ НА ЧЕРНОМОРИЕТО

Бургас – градът, който някога беше икономическото сърце и индустриалният мотор на Южна България, днес е превърнат в лъскава фасада с празна вътрешност. Зад фасадата на реновираните площади, морската градина и фестивалите се крие една зловеща реалност, защото бургаската промишленост не просто претърпя преход, тя бе брутално ликвидирана, разграбена и разпродадена на безценица. Това, което десетилетия наред се градеше с труда на поколения бургазлии, бе унищожено за броени години от политическа недалновидност, престъпна приватизация и корпоративни интереси, като днес Бургас вече не е производител, а е просто наблюдател, който само складира, обслужва и консумира чужди стоки.

Големият срив на бургаската индустрия не беше естествен икономически процес, а съзнателно допуснато икономическо убийство, при което символите на местната икономика бяха подложени на системно източване, преди да бъдат хвърлени в лапите на партийни субекти чрез скандални приватизационни схеми. Една от големите жертва бяха „Бургаски корабостроителници“ – предприятие от стратегическо национално значение, способно да строи и ремонтира огромни океански съдове, което вместо държавна защита бе хвърлено в спирала от изкуствени дългове и залагане на активи, завършили с фалит, стотици изхвърлени на улицата висококвалифицирани инженери и празни, ръждясващи докове, напомнящи за една изгубена цивилизация. . Последва целият текстилен сектор, където заводът „Яна Лъскова“, намиращ се на улица „Индустриална“, бе принуден да свива мощностите си и да изнемогва под натиска на евтиния внос без никакъв опит за държавна протекция, превръщайки стотици текстилни специалисти в безработни.

Най-чистата илюстрация на бургаската трагедия в леката промишленост обаче остава ликвидацията на завода за моливи „Хемус“, който имаше над 80-годишна история и бе първата и единствена по рода си фабрика на Балканите, но неговите мощности спряха работа реално. По същия безмилостен начин бе разгромен и хранително-вкусовият сектор на града, като емблематичният маслодобивен завод „Камбана“, захранващ страната с олио и мазнини, бе обявен в несъстоятелност след спорни прехвърляния на собствеността, а огромните му производствени бази в промишлена зона „Север“ бяха окончателно разчистени, за да бъде сменен статутът на земята за изграждането на нов жилищен комплекс и молове. Тази вълна от ликвидация застигна и Големите български мелници – символ на зърнопреработването в региона, чийто огромен капацитет бе унищожен, обричайки на разруха стратегическото за Бургас преработване на суровини от златните житни полета на Югоизточна България. Дори секторите на удоволствието и бита не бяха пожалени от разрухата, като легендарната пивоварна „Бургаско пиво“, чиято марка беше гордостта на местните жители, бе купена от чужд конгломерат, тихомълком затворена като производствена база в града и преместена, оставяйки след себе си само бранда, докато местният „Винпром“ бе дестабилизиран и разпарчетосан, губейки пазарите си за емблематичните бургаски ракии и вина. Сега там има голям мол.Процесът на деиндустриализация не подмина и международните производствени мощности, като дори заводът за бутилиране на „Кока-Кола“ в Бургас бе закрит в името на корпоративната централизация, изнасяйки работните места извън препределите на региона и превръщайки Бургас в обикновен консуматор и логистична точка.

Днешната местна власт обича да се хвали с така наречените „Индустриални зони“ и привличането на нови инвестиции, но това е пълна подмяна на икономическия модел, понеже някогашните заводи с инженери, проектанти, химици и металурзи бяха заменени от обикновени складови халета и логистични центрове за преопаковане или цехове за сглобяване на готови детайли с ниска квалификация на труда. Така бургазлията бе превърнат от горд производител и създател в нископлатен хамал, продавач-консултант или сезонен сервитьор, което засили зависимостта на града от туризма и обрече региона на тежка сезонна безработица и икономическа несигурност през зимата. Единственият оцелял колос е „Лукойл Нефтохим Бургас“, който захранва страната с горива.

. Крайната равносметка от разбитата промишленост на Бургас е демографската катастрофа и изтичането на мозъци, тъй като в града вече липсва пространство за развиване на сериозна наука, инженерство и тежки технологии, принуждавайки младите и образовани хора масово да напускат към София или чужбина, превръщайки Бургас в град-декорация, който е красив за туристите през лятото, но празен и безперспективен за своите жители през останалото време. Унищожаването на бургаските заводи не беше грешка на растежа, а престъпление, чиято цена градът ще плаща още дълги поколения.

Медия България