Ормузкият проток след примирието: Свободен път или нова зона на несигурност?

Ако примирието между САЩ и Иран се запази и повечето кораби поискат да отплават, ще възникне нов проблем – редът на преминаване.

Наричат го „стършеловото гнездо на Ормуз“. Откакто Иран затвори Ормузкия проток в началото на март, последваха толкова много противоречиви съобщения, че никой не знаеше дали преминаването през този жизненоважен морски коридор е разумен ход или безразсъдство.

Сега обаче има мирно споразумение. Американският президент Доналд Тръмп написа в социалната си мрежа Truth Social, че то ще „разреши напълно безплатното отваряне на Ормузкия проток и едновременно с това незабавното премахване на военноморската блокада на САЩ“.

Моментът, който световната морска индустрия очакваше, изглежда е настъпил.

„Кораби на света, запалете двигателите си“, написа Тръмп.

Самото стартиране на двигателите обаче е най-лесната част – те всъщност никога не са били спирани. Истинският въпрос е как стотиците блокирани кораби ще напуснат Персийския залив безопасно и организирано и какво ще стане, ако част от тях не успеят.

Според прокламацията на Тръмп корабите трябва незабавно да започнат да преминават през Ормузкия проток, както правеха преди началото на войната. Това би означавало безопасност за моряците, облекчение за бизнеса и потребителите по света и край на страховете от недостиг на петрол.

„Нека петролът потече!“, призова американският президент.

Реалността обаче е по-сложна.

Макар Тръмп, вицепрезидентът Джей Ди Ванс и председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф да подписаха цифрово меморандум за разбирателство на 15 юни, официалната церемония по подписването е насрочена за 19 юни. До тогава всеки кораб, който се опита да премине през Ормуз, действа в условията на правна несигурност.

Няколко часа след обявяването на сделката някои кораби все пак поеха по маршрута.

„Корабите започват да се движат. Те използват южната магистрала, която е напълно безопасна и сигурна“, написа Тръмп, визирайки корабния коридор в териториалните води на Оман.

Данните от системите за проследяване обаче показват ограничен трафик, състоящ се само от няколко петролни танкера. Повечето плавателни съдове предпочитат да изчакат официалното подписване на примирието.

Неяснотите остават много. Сред тях е и въпросът дали подписването на 19 юни действително ще отвори протока.

След пристигането си във Франция за срещата на върха на Г-7 Тръмп заяви, че Ормуз ще бъде „напълно отворен“ в петък (19 юни). Междувременно иранската агенция „Мехр“ съобщи, че според договорения 14-точков план между Вашингтон и Техеран протокът няма да бъде отворен на 19 юни, а „в рамките на 30 дни и съгласно иранските условия“.

Фактът, че няколко кораба вече са преминали успешно, не гарантира същия успех за останалите.

Съществува и риск от ново изостряне на конфликта. САЩ, Иран и Пакистан заявиха, че мирното споразумение включва прекратяване на насилието и в Ливан. Израел обаче обяви, че ще запази военното си присъствие там.

На 16 юни иранският външен министър Абас Арагчи предупреди, че всяка израелска военна операция в Ливан или продължаващата окупация ще бъдат разглеждани като нарушение на меморандума.

Ако примирието между САЩ и Иран се запази и повечето кораби поискат да отплават, ще възникне нов проблем – редът на преминаване.

Тъй като примирието е с продължителност само 60 дни, се очаква ожесточена конкуренция за достъп до коридора.

„Търговският натиск също ще влияе върху решенията. Петролът, газът и нефтопродуктите, които излязат първи, могат да донесат значителни печалби. Торовете също са ценни преди началото на сеитбения сезон, но губят стойност след това“, обяснява Свейн Рингбакен, управляващ директор на морския военен застраховател DNK.

Кой ще определя реда на преминаване? Засега никой не знае.

„Иран твърди, че това зависи от него, докато САЩ казват, че всеки е свободен да отплава“, посочва Джошуа Хътчинсън от компанията за морска сигурност Ambrey.

От приблизително 600 кораба, блокирани в Персийския залив, част може изобщо да не успеят да напуснат района в рамките на 60-дневното примирие. Ако след него не бъде постигнато трайно мирно споразумение, чакането им може да стане още по-дълго.

Сериозен въпрос е и изборът на маршрут.

След избухването на войната системата за разделяне на корабния трафик, управлявана съвместно от Иран и Оман, престана да функционира. Оттогава корабите използват два алтернативни маршрута – северен покрай иранското крайбрежие и южен покрай бреговете на Оман.

Така традиционният двупосочен морски коридор на практика се е превърнал в четирилентов път.

„Южният маршрут, който досега беше защитаван от американците, вероятно ще бъде най-популярен, но през него трудно могат да преминават голям брой кораби в двете посоки. Той може да поеме едва около 10% от нормалния трафик през протока“, казва Рингбакен.

Някои кораби – особено тези на държави, близки до Иран, както и плавателните съдове, превозващи ирански петрол – вероятно ще използват северния маршрут, който вече се контролира от новосъздадената Иранска администрация за Персийския залив и протока.

За западните корабособственици това почти не е вариант.

Причината са санкциите срещу Иран, които ограничават плащанията към ирански институции. Междувременно иранската агенция „Фарс“ съобщи, че според условията на примирието Техеран ще има право да събира такси от корабите, преминаващи през неговите води.

Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи потвърди, че „ще бъдат начислявани такси за предоставяните услуги“.

Това създава нов въпрос – дали подобни плащания ще бъдат разрешени въпреки действащите международни санкции. Самият Тръмп заяви пред „Ню Йорк Таймс“, че Ормуз ще остане „завинаги безплатен“.

Корабособствениците трябва да се тревожат и за още една заплаха – морските мини.

Не е ясно дали Иран знае точното местоположение на всички мини, които е поставил в протока, и дали разполага с необходимото оборудване за бързото им премахване.

„Докато не стане ясно къде са мините и не бъде осигурен безопасен коридор, първи ще рискуват по-смелите оператори. Останалите ще ги последват едва след като безопасността бъде доказана“, смята Рингбакен.

Възстановяването на нормалното корабоплаване през Ормуз не означава само блокираните кораби да успеят да излязат от Персийския залив. Необходимо е и възобновяване на входящия трафик.

Ако опасността от нови бойни действия остане, много корабособственици ще се колебаят дали изобщо да изпращат съдове към региона.

Остава и въпросът за таксите за преминаване. За да могат западните компании да ги плащат законно, санкциите срещу Иран ще трябва да бъдат отменени.

Това би било една от най-ироничните последици от войната. | БГНЕС

Елизабет Брау, “Форин Полиси“.