Износът е осъществен между 2018 и 2023 г. и беше разкрит в нов доклад на правозащитната организация „Хюман Райтс Уоч“, публикуван на 18 юни.
България е разрешила продажбата на шпионски технологии на разузнавателни и силови структури в държави с проблемно досие по отношение на човешките права.
Документи, с които разполага „Политико“, показват, че българският орган за експортен контрол е издал лицензи на базираната в София компания за технологии за наблюдение Circles BG за продажба на системи за прихващане на комуникации, инструменти за проследяване на мобилни телефони и инфраструктура за наблюдение на разузнавателни служби в Азербайджан, Сърбия, Малайзия и Мексико.
Circles е свързана с NSO Group - израелската компания, разработила скандалния шпионски софтуер Pegasus, използван срещу политически фигури по света, включително френския президент Еманюел Макрон и пакистанския политик Имран Хан. Един от основателите на Circles - Тал Дилиан, беше санкциониран от САЩ през 2024 г. заради дейността си в друга компания, където според обвиненията е разработвал шпионски софтуер, използван срещу журналисти, експерти и държавни служители.
Износът е осъществен между 2018 и 2023 г. и беше разкрит в нов доклад на правозащитната организация „Хюман Райтс Уоч“, публикуван на 18 юни.
През 2020 г. изследователи от базираната в Торонто организация Citizen Lab разкриха операции на Circles, които са използвали слабости в телекомуникационни системи в различни държави. Дилиан, бивш командир в израелското военно разузнаване, е и основател на Intellexa - консорциума зад шпионския софтуер Predator, който предизвика скандала „Предаторгейт“ в Гърция през 2022 г.
Констатациите не доказват, че износът е бил незаконен или че технологиите са били използвани в нарушение на закона. От Circles не са отговорили на многократните запитвания за коментар.
От българското Министерство на външните работи заявиха пред „Политико“, че представената от Circles документация показва, че технологиите са предназначени за „дейности, свързани с предотвратяването и разследването на престъпления и тероризъм, както и за издирвателни и спасителни операции при хуманитарни кризи“.
„При разглеждането на заявленията се оценяват всички релевантни обстоятелства, включително документите за крайния потребител и информацията, получена по официални канали“, посочват от министерството.
Според „Хюман Райтс Уоч“ лицензите повдигат нови въпроси относно начина, по който отделните правителства прилагат европейските правила за износ на технологии за проследяване, особено към държави, критикувани от международни организации заради практики на наблюдение, отстъпление от демократичните стандарти и нарушения на човешките права.
„Тези лицензи са ясно доказателство, че България разрешава износ на технологии за наблюдение по целия свят към полицейски, военни и разузнавателни служби в държави с дълга история на използване на подобни технологии за потискане на права“, посочи Зак Кембъл, старши изследовател по въпросите на наблюдението в „Хюман Райтс Уоч“.
Според лицензионните документи азербайджанската Служба за външно разузнаване е закупила през юни 2022 г. сървърна и складова инфраструктура от Circles BG на стойност над 42 000 долара. Оборудването е включвало сървъри Dell, системи за съхранение на данни и хардуер за отдалечен достъп.
Службата е придобила и система за проследяване, използваща клетъчни кули за определяне местоположението на мобилни телефони. Лицензът е бил валиден до декември 2023 г., обхващайки ключов период от конфликта в Нагорни Карабах след войната през 2020 г. През май 2023 г. Citizen Lab и „Амнести Интернешънъл“ публикуваха доклад, според който Pegasus е бил използван срещу арменски обществени фигури.
В Сърбия Министерството на вътрешните работи е закупило преносимо устройство за наблюдение и локализиране на мобилни телефони на стойност 18 254 долара само няколко месеца преди изборите през декември 2023 г. През 2024 г. „Амнести Интернешънъл“ съобщи, че сръбските власти са използвали шпионски софтуер срещу журналисти и активисти от гражданския сектор - обвинения, които правителството оспорва.
В Обединените арабски емирства Агенцията за радиоелектронно разузнаване е закупила през 2018 г. чрез базираната в Абу Даби компания Securetech LLC система за прихващане на комуникации, известна като Voice Over Location Enabler (VOLE), на стойност 10 000 долара. Отделен лиценз показва, че през 2019 г. същата система е била закупена и от Електронната правителствена агенция на ОАЕ.
Военното разузнаване на Малайзия също е придобило система VOLE чрез Telekom Malaysia Berhad - най-големия телекомуникационен оператор в страната. Пакетът, оценен на над 52 000 долара, е включвал инсталация и обучение.
Документите сочат още, че държавни институции в Бахрейн, Бразилия, Доминиканската република, Гана, Гватемала, Ел Салвадор, Йордания, Мексико, Мароко и Панама също са били посочени като крайни потребители на технологии на Circles.
Един от износите за Мексико е включвал тактическа система за радиоелектронно разузнаване, предназначена за локализиране и наблюдение на мобилни устройства. Краен потребител е било правителството на щата Мичоакан, известен с дългогодишните проблеми с наркокартели, отвличания и организирана престъпност.
Лицензите показват, че доставките са отпътували от летище София. В поне един случай, свързан с Бразилия, износът е преминал през базираната в Люксембург компания Q Cyber Technologies, която преди това е била свързвана с NSO Group.
Документите разкриват и търговски връзки между Circles и самата NSO Group.
През октомври 2021 г. NSO Group е закупила технологии от Circles на стойност 119 941 долара. Впоследствие оборудването е било прехвърлено на Командването за вътрешен фронт към израелското Министерство на отбраната.
Circles BG не фигурира в американски санкционни списъци или списъци за експортен контрол. NSO Group обаче беше включена в списъка на Министерството на търговията на САЩ през ноември 2021 г. заради обвинения, че нейният шпионски софтуер е бил използван срещу представители на гражданското общество.
Разкритията идват в момент, когато Брюксел се готви за нов преглед на режима на Европейския съюз за контрол върху износа на стоки и технологии с двойна употреба. Очаква се Европейската комисия да представи предложение до началото на 2027 г.
„Европейската комисия, въпреки че е имала информация за тези износи и мандат да контролира потенциално вредни доставки, не е направила нищо, за да ги спре“, посочи Кембъл по повод дейността на Circles.
Очаква се прегледът да се съсредоточи върху въпроса дали действащите правила са достатъчни, за да предотвратят попадането на европейски технологии за наблюдение в ръцете на правителства, обвинявани в нарушения на човешките права.
Съгласно действащото законодателство националните органи са длъжни да оценяват дали дадени инструменти за кибернаблюдение могат да бъдат използвани за вътрешни репресии или сериозни нарушения на човешките права, преди да одобрят износа им.
Много от съвременните системи за наблюдение обаче са изградени от комбинация между софтуер, инструменти за проследяване на мобилни устройства и широко достъпен търговски хардуер. Това затруднява разграничаването между обикновеното телекомуникационно оборудване и средствата за кибершпионаж. | БГНЕС
