Комисия ще проверява състоянието на инфраструктурата и причините за бедственото положение по Южното Черноморие. В 3-дневен срок от излизането на премиерската заповед – в деня на национален траур 8 септември, ще са ясни институционалните представители в нея, в нов 3-дневен срок след това ще бъде проведено първото заседание. В последващ 14-дневен срок ще трябва да бъде представен доклад.
Прочетох го веднъж, погледнах календара, после го прочетох пак.
Наводнението в района на Царево беше на 5 септември.
Както и да го смятам, отива към последната десетдневка на септември.
Достатъчно време за приключване и на това „чудо за три дни“ и замяната му с други. Като нечии страсти по комунистическия преврат и съветската окупация на 9 септември; като първия учебен ден и цялата галимация покрай него – радости, усмивки, умиление, цветя, скъпи униформи, още по-скъпи помагала и безкрайни речи колко е важно образованието и - надявам се, пресичането на пешеходни пътеки, където животът на децата ни може да се окаже зависим от поредния подпийнал солидно бабаит.
Да не забравяме Деня на Независимостта, нали? Три дни, в които целокупната дискусия ще е накъде се изнасят жителите на този или онзи по-голям град. Е, няма да е по Южното Черноморие.
Както и да го смятам, ще дойде току преди началото на официалната предизборна кампания. И становищата в доклада с голяма вероятност ще се трансформират в такива, които ще бъдат предшествани от частичката „ще“.
Хайде, да бъдем честни!
Вие наистина ли вярвате, че нещо ще се промени и след това наводнение, в което се удавиха четирима души?
Вие наистина ли вярвате, че деретата у нас ще спрат да се застрояват, да се префасонират в индустриални площадки или върху тях да не никнат къщи и постройки? Че ще спре изсичането на дървета в районите над тях? Че реките ще се почистват редовно от наноси?
Първият ми досег с водната стихия беше през лятото на 2006-а, когато започнал като слаб ръмеж дъждец в района на тогава все още незастроеният Иракли се превърна в потоп в нощта срещу 1 юли.
Само късметът, наличието на алпинист в групата – с опит в изкачването на Гарвалските Хималаи, и непрекъснато му „Давай, движи се нагоре!“ по южния склон над р. Вая спаси хората около нас, почти всички от които бяха и с велосипедите си.
Още в нощните часове, равносметката от пороя бяха четири завлечени в морето коли – в една от тях беше приятел, който по чудо няколко души успяха да извадят в последният възможен момент; неколцина младежи, укрили се от дъжда в дървена постройка на плажа близо до устието на Вая, се оказаха бедстващи в морето за часове, макар и незагубили присъствие на духа, през познати бяха стигнали някакси до тогавашния кмет на Обзор, за да съобщят, че са повлечени като на сал от водата.
Гледката на сутринта – мокри, кални, пообрушени и позагубили вещи хора на различни възрасти и от различни населени места, даже и неколцина англоговорящи, които споделят, раздават и помагат, беше онова, което неосъзнато щях да търся и за което да се сещам в следващите няколко години.
Гледах кадрите от наводненията в Бисер – десетима удавили се и един получил инфаркт от гледката, в Мизия с двамата загинали и стотици евакуирани, в Цар Калоян, откъдето имах смътен спомен за река, която можеше да прецапа дори дете, а удави осмина.
После дойде наводнението в Аспарухово.
Обичайният летен варненски дъжд, който докато се прибера след работа прерасна в порой с двуметрови вълни. Над 138 л дъжд на кв. м., изсипал се за половин час между 18.30 и 19 ч. на 19 юни 2014 г. – звучи ли познато?, по двете дерета от платото Джанавара над Аспарухово, повлекли десетки коли, покъщнина на стотици, части от къщи и 13 души.
В най-новата ни история това е наводнението с втория най-голям брой жертви след 20-те в потопа в Елин Пелин и Горна Малина през 2005 г.
Последното тяло в Аспарухово беше намерено дни след трагедията.
Визуализацията на стихията беше с процент от обема на яз. „Камчия“, преминал за минути през дерета, улици и къщи в квартала.
Прекарах в Аспарухово не малка част от следващите дни. В началото като репортер, после и като доброволец, първо в разпределението, после поринах и кал. Още усещам миризмата и консистенцията ѝ.
На втория ден качих почти цялото дере край улицата на смъртта – „Горна студена“, гледах как държавни мъже (и дори тогавашният еврокомисар по кризите Кристалина Георгиева) идват, оглеждат, поцъкват с език и после си заминават, непропускайки да отбележат как ще проверят всичко, ще намерят отговорните – за орехавяването на гората на Джанавара, за постройките на ръба над дерето, за боклуците, с които е засипано.
В същото време хиляди и хиляди доброволци – „от всякоя възраст, градове, пол, занятие“ - изринаха тонове кал и наноси. Част от тях идваха за дни, други за седмици. И до днес смятам, че една от първоначалните причини за националния размах на един от тогавашните общински съветници във Варна е във факта, че като всички нас беше в калта. Да рине.
Четири години след наводнението в Аспарухово целият държавнически плам се изпари като лански сняг. Единствено дъждът се оказа виновен за потопа и макар един от съдебните състави да сметна, че разследващите не са си свършили работата и не са провели всестранно разследване, втората инстанция прекрати делото.
Непочистване на отпадъците в деретата, застрояването с незаконни постройки по протежението им се оказаха маловажни. Както и незаконната сеч в Джанавара и обезлесяването ѝ, за което свидетелстваше анализ и проверка на седем общински съветници.
Ненаказани и законно безотговорни останаха и трагедиите в Бисер и в Цар Калоян.
Непочистени дерета и сеч бяха сочени като една от причините за наводнението в Карловските села Богдан, Любен Каравелово и Слатина точно преди година. Общото с Аспарухово бяха и хилядите доброволци.
Понастоящем ситуацията се повтаря и в Царево.
В практичната част на наратива от последните дни остават факти като този, че 16 години след влизането ни в ЕС България няма система за ранно предупреждение при бедствия и кризи, защото още не е ясно (не е определено) кой трябва да преценява и уведомява населението за тях.
Или че едва сега – девет години след появата ѝ, държавните мъже тепърва са поискали данни от европейската сателитна мрежа за наблюдения „Коперник“.
Иначе, всичко е точно, законно и само природата е виновна! Няма и грам безхаберие, безстопанственост или показна загриженост.
И така до следващото наводнение. И следващите избори.
