Арх. Мирянова за строителството в София: Инвеститори налитат като скакалци, за да опоскат града

„Златен век“ и „Зафир и Емералда“ се строят с пълна сила. Всяка сграда ще покаже по свой начин висотата на българската архитектура и качеството на нашето строителство, когато те са решени не просто да следват световни стандарти, а да бъдат сред тези, които ги създават.
Това казва в Деня на София арх. Весела Мирянова - съосновател и председател на Съвета на директорите на една от най-проспериращите строителни компании АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД.

КМЕТСКИЯТ КРАК ТРЯБВА ДА СТЪПИ НА ВСЕКИ КВ.М. В СОФИЯ

Арх. Мирянова, която от години е пряко ангажирана със съвременния облик и високото строителството в София, е силно критична към дейността на Столична община. "Иска ми се в София да няма квадратен метър, в който не е стъпвал кметски крак. Неслучайно хората гласуват с желание за тези, които вървят пеш, карат колело или ползват обществения транспорт. Това убеждава, че всичко в града, всичко ставащо в него се вижда. Градът трябва да бъде обхождан от тези, които са натоварени с грижата за настоящето му и концепцията за бъдещето му. Те трябва да знаят как се живее в този и онзи квартал, как се чувстват хората и доколко средата е отговорна за това. Бих искала да няма властоимащ на отговорен пост, който да има девиз: „Печалбата ми покрива греховете“, казва тя с пълната увереност, че кметът трябва да чувства града като свой собствен дом.

За съжаление, споделя арх. Мирянова, до момента е забавено с година и девет месеца строителството на проекта им "Галилея" в "Младост", в който са включени и изграждането на две детски градини, които да помогнат за решаването на проблема с недостига на места в района. Въпреки изрядната документация, въпреки пускането на ново инвестиционно намерение за строителството на детска градина за четири групи и една яслена в друг квартал, АРТЕКС продължава да чака.

"Вече започваме да се чувстваме като в онази английска поговорка за „прословутата жаба“ (“boiling frog”), пусната отначало в студена, но постоянно и лекичко сгорещяваща се вода, докато накрая тя се сварява... (сготвят я без тя да разбере)...", казва с разочарование арх. Мирянова.

Как влияят тези административни пречки на работата на АРТЕКС?

"Дори компания със стабилността, активите и размаха на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ не може да си позволи вложените финансови ресурси да се стопяват във времето на безкрайни, неполезни за никого и непредвидими градоустройствени процедури, които предлага сегашната администрация. Ще изчакаме още 13 месеца /до следващите местни избори/ с надежда за промяна", е отговрът на арх. Мирянова.

ИНВЕСТИТОРИ НАЛИТАТ КАТО СКАКАЛЦИ, ЗА ДА ОПОСКАТ ГРАДА

Според нея, основният проблем пред развитиеото на града е сблъсъкът между философията на тези, които управляват града, и на тези, които биват допускани от управляващите да строят.

"Реализират се огромни проекти на строителни компании с подставени лица. Дали става въпрос за сенчест бизнес, не може да се каже, щом зад декларирания собственик има друг – например някой със симпатично малко име," недоумява арх. Мирянова.

С болка тя разкрива реалността на строителството в столицата на България: "Истината е, че 60-70% от инвестициите са на хора, които не гледат на София като на свой втори клиент, чиито интереси да пазят на всяка цена, каквото е кредото на АРТЕКС. Налитат като скакалци, възползват се от създадената инфраструктура (метро, булеварди, улици) и от компрометирали се кметове на районни общини, без ни най-малкото намерение да дадат нещо на града..., да участват в съзидателен, с високо идейно съдържание процес, а не в процес на „опоскване“."

Арх. Мирянава припомня сагата със сградата-кула в "Младост", срещу чието строителство жителите на квартала протестираха, но без успех. "Вижте колко смело се подкрепи проектът върху общинския терен в „Младост“, който в момента е зелена територия и би могъл да бъде реализиран с далеч по-голяма полза за обществото, предоставяйки например детска градина, огромен зелен парк, лятна сцена на открито и т.н., но … ще се реализира огромна 75-метрова сграда на този общински зелен терен... Как се случва това?!?"

ПРОСТО МЕ БОЛИ ДА ГОВОРЯ! В КОЙ ВЕК ЖИВЕЕМ?

"Кой може да се похвали като София с великолепието на Витоша, с над четиридесет минерални извора и с античното наследство? Ще добавя и завидното развитие на IT сектора. Както в притчата за трите таланта обаче, дареното ни носи полза, смисъл и радост само ако се развива", разсъждава арх. Мирянова. И дава пример със "занемарените бани, които, ако бяха разработени, биха наредили София сред Будапеща, Букурещ и Рейкявик като уелнес столици".

"Просто ме боли да говоря", казва дамата, вдъхновена от идеята за красота във всеки детайл на строителството, и разкрива: "АРТЕКС вложи половин милион евро, за да купи минералната баня в Железница, тънеща в разруха, и да я направи безопасна, да я реновира, за да се ползва. Това ще направим сами, но има голям потенциал и в публично-частните партньорства. Те трябва да бъдат именно партньорства, а не очакване частните инвеститори да решават проблеми, за които няма визия и най-важното: оперативна програма и желание от властоимащите.

В крайградските южни квартали, като Драгалевци, Симеоново, Бояна, септичните ями са локално решение на генерален проблем. Забраната им е основателна от гледна точка на екологията, на здравето и на здравия разум. На календара даже: в кой век живеем?

Къде обаче е ангажиментът на градските власти за изграждане на адекватна канализация? Да, знаем за сложния релеф на т.нар. Витошка яка, за високите подпочвени води и т.н., но не са ли проблемите всъщност задачи, тоест нещо, което трябва да се реши, а не оправдание за поредното скръстване на ръце? Ограничаването на новото строителство няма да реши проблема със септичните ями на вече наличното".

ИЗБОРЪТ НА ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА СОФИЯ - В ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

Арх. Мирянова изказва своите притеснения по провалените досега опити за избор на нов главен архитект на София и разбунените духове по темата. "Безпокоя се, че може да бъде направен прибързан избор в стремежа да се успокоят духовете. Освен това реакцията на СБА и КАБ показва съмнение в прозрачното и компетентно провеждане на селекцията, тоест новоизбраният на тази длъжност едва ли ще има доверието на професионалните организации. Тревожна е мисълта за правна и административна нестабилност, обжалвания и ново забавяне на градоустройствени процедури и проекти", предупреждава тя.

В работата по съгласуването между Столична община и инвеститора най-много пречи "несъобразяването с Общия устройствен план, приет от Народното събрание". Как се случва това, разказва арх. Мирянова: "Инвеститорът купува имот със спокойствието, че всичко е законосъобразно. Казва му се, че тази зона няма да се третира както е в ОУП, нищо че е утвърден от единствения ни законодателен орган, понеже имало „презастрояване“, обществен натиск и т.н. Всичко се замразява и се аргументира с намерението да се изготви нов Подробен устройствен план. Забавянето се измерва с години (от шест до девет съвсем не е преувеличение) с произтичащите загуби."

Досега имаше преовластяване на главния архитект с правомощия за издаване на всички разрешения за строеж, с контрола над градоустройствените процедури. Но след реформата на кмета Терзиев тази длъжност беше лишена от административен ресурс и институционална подкрепа, с прехвърлянето на правомощия към политическия кабинет на кмета на Столична голяма община, което фактически блокира работа в този сектор на Столича община.

ИЗЧЕЗВА ПАНИКАТА ДА СЕ КУПУВАТ КАКВИТО И ДА Е ИМОТИ

С удовлетворение наблюдавам, че изчезва паниката да се закупуват каквито и да е имоти от каквито и да е строителни компании на каквато и да е цена. Повишава се и взискателността, и компетентността на клиентите. Специално внимание се отделя на клубове и библиотеки, спортни зали и площадки, достъпни кафенета и ресторанти, публични пространства, където хората могат да общуват непринудено. Където се създава усещане за принадлежност и към по-малки общности, и към обществото.

АРТЕКС иска да реновира лятната сцена в „Младост“ именно с цел да стимулира социалните контакти.
Като родители, като граждани трябва да дадем на децата и младите хора нещо повече от място за усамотение със смартфона, или неугледно междублоково пространство за групички с двулитрови бутилки бира. Градската среда влияе върху мисленето и действието. Това въздействие трябва да е полезно, убедена е арх. Мирянова.

Специално внимание компанията обръща на паркоместата, защото най-големият проблем на града се оказва паркирането. „Къде да отидат колите?“ става по-важен въпрос от „Къде да отидат децата?“ или „А ние къде да ходим?“.

ПАРКИНГИТЕ - ОГРОМНИЯТ ПРОБЛЕМ НА СТОЛИЦАТА

Паркингите не свързват с другите, те не решават, а увеличават проблема с колите просто защото насърчават появата на още и още коли. Освен това, подземните паркинги и оскъпяват строителството на сградата с до 20-30%, и го забавят. Даже не са достатъчни, трябват и наземни паркоместа, обяснява арх. Мирянова.

Строителството на паркинги, и то подземни, е полезно, ако са буферни – при метростанциите например. Колите не правят път на никого и трябва да бъдат ограничавани, включително и с такива велосипедни платна (увеличени на брой!), които не са „пожелателно изрисувани“, а са физически недостъпни за МПС.

Крайно време е и да се анализира и защо в София има 760 коли на 1000 души с тенденция двете числа да се изравнят, а в Берлин – 350. Да се анализира, не да се обвинява. И да не спира само до анализа. Една европейска столица с достойнство и самочувствие не вдига безпомощно рамене пред проблемите си!

ЗАЩО ОЩЕ НЯМАМЕ ЛИФТОВЕ НА "ВИТОША"?

И по тази тема арх. Мирянава има своя отговор: "Защото собственикът, общината и държавата не са изпратили своите представители, които да се заключат в една зала с ангажимента да не излизат, докато не изготвят програма за действие!
Мнозина намират първопричината за проблема с лифтовете в приватизационния договор за „Въжени линии“ от 2007 г., в който, доколкото се знае за него, няма механизъм, превръщащ поддръжката и обновяването на лифтовете в постоянно, измеримо задължение – с конкретни срокове, минимални инвестиции през годините, контрол от общината и договорени санкции при неизпълнение.

Сега инвеститорът обявява, че е готов да вложи 100 млн. евро, но модернизацията изисква съгласуване с режима на Природен парк „Витоша“, Закона за горите, устройственото планиране и екологичното законодателство и е явно, че има разминаване между проекти и закони и разпоредби.

Да, не е лесно, когато се съберат частна собственост, остаряла инфраструктура и сложна нормативна рамка, но страхът от диалог, инфантилното сочене на „другия виновен“ и чиновническата инерция в случая лишават софиянци от Витоша, превръщайки самата нея в гробище за старо желязо.
Докато не се приеме смел, актуализиран План за управление, който да помири екологията с технологиите, ще тъпчем на едно място, виждайки лифта само като мираж.

Симбиозата между природа и архитектура е повече от стремеж за АРТЕКС. Това е вдъхновение, страст: да връщаме на човека зеленината, насищайки средата му с нея. И когато теренът е труден, не се отказваме, а влагаме капитал и експертност, за да решим как да се опази всяко стръкче свежест. Точно затова ми е болно, като виждам как връзката между София и животворната Витоша може да бъде пренебрегвана, а това значи – изтънявана до скъсване", споделя с бока арх. Мирянова

БОРИСОВАТА ГРАДИНА ВСЕ ОЩЕ БЕЗ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН - БЯГСТВО ОТ ОТГОВОРНОСТ И ... КОРУПЦИЯ

Ефектът от липсата на подробен устройствен план за Борисовата градина е като ефекта от липсата на закони в един град например: покана за разграбване и произвол.
През десетилетията на градоустройствен вакуум се действаше на парче, всяко от което е трудно за преглъщане: скандалните апорти през 2003 г. на имоти като Къпалнята „Мария Луиза“ и Летния театър, утопичните намерения днес да се отчуждят имоти за десетки милиони при 10-15 милиона годишен бюджет, новите подземни паркинги при гара „Пионер“ и „Капитолия“, които биха привлекли трафик, заради което еколозите логично протестират.
Вместо ясна визия и кураж да се изчистят всички плевели от Борисовата градина с категорични правни и финансови действия – постоянното връщане на плана за корекции. Твърде много прилича на бягство от отговорност... и на корупция...

ЗАЩО СОФИЯ ЗАГУБИ "ЕВРОВИЗИЯ"

Ако нямате адекватна спортна екипировка, значи през ум не ви минава да направите някога прехода Ком-Емине.

Ако масата за хранене е само за четири места, значи не планирате големи събирания по Коледа у дома…
Ако най-голямата ни зала „Арена 8888“ няма, както научаваме напоследък, задължителната товаропоносимост за монтиране на висящо оборудване (LED екрани, лазери и др.), значи не е съществувала мисълта, че в София може да се направи нещо толкова грандиозно като Евровизия. Та дори и тази зала, доколкото разбирам, не е била блокирана за необходимото време около събитието.

Липсата на институционална координация в програмата за събитието на фона на отличната бургаска също е натежала на везните.

В момента би било полезно да превърнем пълния с негодувание риторичен въпрос „Защо избраха Бургас?“ в истински въпрос: „Защо избраха Бургас?“, съветва арх. Мирянова

Един съвременен град е сложна машина, която изисква визионерски синхрон между архитектура, логистика и институции.

Ако администрацията на София не се научи да мисли с хоризонт от поне 50 години напред, столицата ни ще продължи да губи позиции, поради слабо и непрофесионално управление, превръщайки се в зрител на процеси, които самата тя трябва да ръководи, убедена е арх. Мирянова, чийто проекти и строителната им реализация е на световно ниво.

https://epicenter.bg/