Българското образованието е пред сериозно изпитание, слабите резултати се трупат с години

Проблемите не започват на 15-годишна възраст. Значителна част от родните тийнейджъри изпитват затруднения при решаването на задачи, свързани с реални житейски ситуации.

Българското образование е изправено пред сериозна криза, която не може да бъде обяснена само с един показател или с липсата на достатъчно финансиране. Въпреки значителното увеличение на средствата за сектора през последните години, резултатите на учениците остават сред най-слабите в Европейския съюз.

Последните резултати от международното изследване PISA потвърждават проблема. Българските 15-годишни са на последно място в ЕС по математика, а по четене и природни науки са предпоследни, като след България е само Кипър.

По математика българските ученици постигат 417 точки - с 19 точки по-малко спрямо 2018 г. Над половината от тях - 54%, не достигат базовото ниво на математически умения. Това означава, че значителна част от 15-годишните изпитват затруднения при решаването на задачи, свързани с реални житейски ситуации.

По четене резултатът е 404 точки, а 53% от учениците не достигат базовото ниво на четивна грамотност. Това са умения, свързани с разбирането на текст, извличането на основна информация и правенето на логически връзки.

При природните науки резултатът е 421 точки, като 48% от учениците не достигат базовото ниво. Така България остава сред най-слабо представящите се държави в ЕС и по трите основни направления.

Проблемът се вижда още в училище

Данните от националните изпити показват, че проблемите не започват на 15-годишна възраст.

През 2026 г. средният резултат от НВО по БЕЛ след IV клас е 76,4 точки от 100 - ръст спрямо предходната година. При математиката обаче резултатът е 62,9 точки, което е спад с около 6,5 точки.

С напредването на възрастта картината става по-тревожна. Средният резултат по БЕЛ на НВО в VII клас е 55,26 точки. В X клас той пада до 45,49 точки, а по математика е едва 30,34 точки от 100.

Тези резултати трябва да се тълкуват внимателно, тъй като форматът на изпита в X клас през 2026 г. е променен. Те обаче ясно показват, че натрупването на дефицити в знанията и уменията остава сериозен проблем.

Все по-малко ученици остават в системата

Другият голям проблем е обхватът на учениците.

По данни на НСИ за учебната 2025/2026 г. нетният коефициент на записване е 93,3% в началния етап, 89,5% в прогимназиалния и 84,1% в гимназиалния.

Тенденцията е ясна - с всяка следваща образователна степен част от децата отпадат от системата.

В същото време България има сравнително благоприятно съотношение между ученици и учители - около 11 ученици на един учител. Проблем остава обаче възрастовата структура на педагогическия състав. Около половината от учителите в началния и прогимназиалния етап са на възраст над 50 години.

Това означава, че освен въпроса за качеството на образованието страната е изправена и пред дългосрочен проблем с подмяната и подготовката на учителските кадри.

Социалната среда има огромно значение

PISA показва и още един важен проблем - българската образователна система е сред тези в Европа, при които социалният, икономическият и културният произход на семейството има особено силно влияние върху резултатите на детето.

На практика това означава, че шансът на едно дете да се представи добре в училище зависи в значителна степен от средата, в която расте.

Така се оформя порочен кръг: децата от семейства с повече ресурси могат да разчитат на допълнителни занимания, частни уроци или алтернативни образователни възможности, докато тези от по-бедни семейства са много по-зависими от качеството на държавното и общинското училище.

Тъкмо тук се намира един от най-сериозните проблеми на системата - училището все още не успява достатъчно ефективно да компенсира разликите, с които децата влизат в него.

Картината не е изцяло негативна, има и положителни показатели

През 2024 г. 40,5% от българите между 25 и 34 години са с висше образование, макар делът да остава под средното за ЕС от 44,1%. При жените показателят е 49,2%, а при мъжете - 32,2%.

Делът на младите хора на възраст 20–24 години, които са завършили поне средно образование, също е висок - 89,3%.

Това показва, че България има значителен потенциал, но проблемът е в това доколко образователната система успява да даде на тези млади хора реални знания и умения, а не просто диплома.

Въпросът вече не е само колко пари се дават

На този фон правителството заяви намерение да промени модела на финансиране на училищата и да търси по-силна връзка между средствата, качеството и резултатите. Това е само една от възможните посоки за промяна и предстои да стане ясно как точно ще бъде реализирана.

Но далеч по-големият въпрос е друг: как да се повиши реалното качество на образованието?

Защото проблемите са натрупвани с години - слабите резултати по математика и четене, големите социални различия, отпадането на ученици, застаряването на учителите и недостатъчната способност на системата да превръща училището в място, което компенсира, а не задълбочава различията.

България не страда от липса на стратегии и реформи на хартия. Проблемът е, че резултатите продължават да показват огромна пропаст между това, което системата трябва да дава на децата, и това, което те реално получават. Ако тази тенденция не бъде обърната, въпросът вече няма да бъде дали България изостава от Европа, а колко още ще се увеличава разликата. І БГНЕС