Известният актьор Башар Рахал е роден в Дубай, създава семейство в Америка, но в момента е избрал да живее и работи главно в България. Баща му Мунзер е ливанец, а майка му Мариана е българка, което е причината да се преместят от Дубай в България, когато той е само на пет години. Башар и сестра му Карла Рахал са артистични от малки, като след време и двамата избират актьорската професия. Популярният актьор завършва НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов, а през 1999 г. решава да опита късмета си в Америка, въпреки че го предупреждавали, че няма да успее да се реализира в професията си там. Той не само успява да стане член на Съюза на филмовите и телевизионни артисти в САЩ, но дори играе в големи продукции, редом със звезди, като Джон Кюсак, Джъд Лоу и Кейт Бекинсейл. Сред най-известните филми, в които се е снимал са „Легендата за Херкулес“, „Непобедимите 3“, „Живи машини“, „Конан Варварина“, „Корпус за бързо реагиране“ и други. В един момент Башар решава да се прибере в България, където също постоянно е ангажиран с изяви не само като актьор, но и като водещ. Съпругата му Калина Рахал и двете им дъщери остават в Америка, но той често пътува, за да ги види.
– Башар, ти участваш в някои от най-новите български филми, като „Бензин“ и „Нокаут, или всичко, което тя написа“. Какви други проекти и роли ти предстоят?
– Предстои ми снимане на филм за Римската империя на BBC, където ще играя Помпей. Другият филм е американски и ще е за шаха на Иран – Реза Пахлави, а аз ще бъда един от съветниците му. Сега с Яна Маринова, Койна Русева и Луиза Григорова ще участвам и в един нов български филм, където освен актьор, съм и продуцент.
– А мислил ли си да застанеш от другата страна на камерата – като режисьор и набелязал ли си вече сюжет, която би искал да заснемеш?
– Да, мислил съм си, но не знам кога ще събера смелост и засега се проявявам като продуцент. Имам една история, по която работя и която бих искал да разкажа. Става въпрос за българска личност, но няма да издавам повече.
– Наскоро приключи участието ти в популярното шоу „Като две капки вода“. С кои от участниците там можеш да кажеш, че станахте приятели и си допаднахте най-много?
– Може би най-много се сближих с Деси (Десислава-б.а.), много ме очарова това момиче, с Ваня Джаферович също си допаднахме. Харесвам и Михаела Маринова – малка е, но много талантлива и на мен ми е кеф, като гледам способни млади хора. Тя има нужда да се развива не само по хоризонталата, а и по вертикала – да, пее добре, но трябва и да участва в хубави конкурси, да изнася големи концерти, а да не стане просто служител на гласа си и да се изявява само по участия. Има нужда да й се случват големи събития.
– В предаването зрителите много аплодираха женските ти образи. Как се чувстваше облечен и гримиран, като жена?
– В този момент съжалявах жените, защото цялото това приготовление при тях е освен да се харесат на себе си, също така и за да се харесат на мъжете. Стана ми мъчно през какви перипетии преминават, а ние мъжете взимаме само един душ, слагаме риза и панталон и сме готови. Докато при жените това са коси, гримове, пудри, мигли – голяма битка, трябва да си обезкосмят краката, ръцете, да си махнат мъхчетата над горната устна, освен това лакове, дрехи, това е някакъв ад, не знам как издържат! (Смее се.) А ние мъжете освен това искаме всичко да е изчистено, да е сготвено, децата да са нахранени, а и същевременно винаги да са готови за любов, когато ни се прииска на нас, а не в обратен вариант. Въобще трудно е да бъдеш жена!
– А би ли изиграл гей роля в някой филм, като „Планината Броукбек“ например?
– По-скоро не. Това е въпрос на желание, киното не е задължение и за да приемеш дадена роля, тя трябва да има определени арт качества. Много зависи и от режисьора – дали той ще успее да ме убеди, че аз съм подходящият човек за филма.
– Кой от близките ти приятели е с най-голямо чувство за хумор и би ли споделил някой номер, който сте правили заедно?
– Китодар Тодоров е човекът с най-гениално чувство за хумор, когото познавам и ми е изключително близък приятел. Имахме един любим номер – обаждаме се на някой познат, започваме разговора и в най-пиковия момент прекъсваме връзката. Например – Вчера исках да ти кажа, че те викаха на кастинг, дадоха ми телефон, ще го запишеш ли? – и точно тогава прекъсваме връзката. (Смее се.) На Китко много му харесваше тази смешка. На Карла също сме й правили такива номера.
– На финала на „Капките“ със сестра ти Карла Рахал изпълнихте дуетната й песен с Руши Видинлиев – „Лъжи ме“. Бихте ли направили обща песен?
– Като цяло се работи трудно с човек от семейството, затова по-скоро не.
– Ти си бил на косъм да участваш в касовия кинохит „Борат“. Съжаляваш ли, че си се разминал с роля в този филм?
– Бил съм пред избиране и на 10 пъти по-големи кастинги от този, като например за „Мюнхен“ на Спилбърг. Срещал съм се с такива хора, така че като ме питаш дали съжалявам за „Борат“ – дори ми е несериозно да говоря.
– Борат напомня ли ти в някои отношения на нашия Бай Ганьо и сблъскваш ли се често със съвременни негови копия?
– То у нас си е Бай Ганьо до Бай Ганьо, така че е трудно да ги отбягваш. Като цяло българинът си е Бай Ганьо, но за разлика от него, като замине в чужбина и се държи с една идея по-добре, докато не срещне други българи. Като се съберат 10 човека и като се сдушат едни с други, дори в началото да са етични и изпълнителни, после си стават типични Бай Ганьовци.
– В Америка има ли много наши сънародници, които носят чертите на Алековия герой?
– Да, срещат се. Има едни тенекеджии и майстори, които познавам там и те са си абсолютни Бай Ганьовци. В Америка има една такава група от хора, на които им е много мъчно, че не са тук, но същевременно обичат да говорят против България. В същото време по цял ден гледат български новини и са по-информирани дори от нас тук и страдат за България. Това е странно явление за мен – като си дойдат същите тези хора в родината и веднага започват да плюят България и искат да си заминават, а като се приберат в Америка в първите 10 дни говорят колко е хубаво тук, но после започват пак да говорят против България…
– Какво, освен семейството ти ти липсва най-много от Щатите, когато си тук?
– Особено през зимата много ми липсва хубавото време, защото там е топло през цялата година.
– А какви са предимствата на България?
– Истината е, че Америка е един инкубатор и ако следваш правилата, няма проблем, докато в България си в океана – плуваш и се бориш непрекъснато, но си по-свободен, отколкото там.
– Кое е събитието, или темата, която те вълнува най-силно в момента?
– О, най-много ме вълнува Доналд Тръмп и неговата тъпотия, мнението му относно глобалното затопляне, арогантното му държане на срещите на високо равнище, абсолютната липса на класа. Казвам го независимо от политическата ми идеология, за себе си не мога да кажа, че съм 100-процентов демократ, или републиканец, но като цяло държанието на Доналд Тръмп определено е дразнещо. Ще видим какво ще стане и със Северна Корея, какво ще предизвика този човек там.
– Темата за насилието в училищата актуална ли е и в Америка?
– Разбира се, там има според мен дори повече насилие, отколкото тук. През последните години колко случаи има да влезе някой в училището и да изпозастрелва другите деца, това ако не е насилие?
– Успяваш ли да останеш спокоен, когато пътуваш, предвид многото терористични актове?
– Не съм най-спокойният човек, когато пътувам и за жалост силата на тероризма е в това да създава паника и страх. В Лондон починаха 6 човека, а 30 души бяха ранени, а сигурно шест души умират на ден в България от катастрофи – от безразсъдното каране и от арогантност на пътя.
– Ти беше водещ на твое токшоу. Кой от всичките ти гости успя да те изненада и впечатли най-силно?
– Кеворк Кеворкян. Бях много наплашен от неговото гостуване, защото ми казаха, че е ужасно труден, а той се държа много достойно и искаше да ми помогне, беше много отзивчив.
– С Асен Блатечки сте били състуденти в НАТФИЗ. Бяхте ли любимци на жените още тогава и кой беше Дон Жуанът във вашия випуск?
– Аз никога не съм бил любимец на жените, Дон Жуан винаги е бил Асен Блатечки.
– Много си скромен, няма как да не знаеш, че много жени те харесват…
– Мен социоложки ме харесват по принцип, не си признават веднага, но е така. И на Данчето Христова съм любимец. (Смее се.)
– Актрисите, които си срещал в Холивуд, отговарят ли на образа, който имат по лъскавите корици и коя е най-харизматичната от тях?
– Не отговарят, разбира се. Специално за тях е ясно, че освен многото грим, от който са направо скулптури и са като с маски на червения килим, също така преди корица при тях задължително минава фотошопът. Мариса Томей за мен е най-харизматитичната личност от жените, които съм виждал.
– Какво те впечатлява в една жена?
– Впечатлява ме усещането, че е жена. Има два варианта – да бъде мъж, или да бъде жена, аз харесвам тези, които обичат да използват силата на жената.
– Коя популярна българка отговаря на тези критерии?
– За жалост се сещам само за жени в по-напреднала възраст, които имат такава класа – Данчето Христова и Лили Иванова.
– Вярваш ли в съдбовните срещи и имал ли си такива?
– Да, вярвам в съдбата и смятам, че нещата винаги се случват тогава, когато са програмирани да се случат.
– Такава ли беше срещата ти с майката на твоите деца – Калина?
– Да, на Калина дори веднага й взех телефона, не чаках да се разминем.
– На какво се стараеш да научиш дъщерите ти – Индия и Клои, а те самите учат ли те на нещо?
– Децата винаги ни учат на нещо, те са нашият най-точен учител. Никога преди това не съм имал учители на четиринадесет и на седем години, на колкото са дъщерите ми. Аз бих искал да ги науча единствено да казват истината, каквото и да им коства, мен също на това са ме научили – да казвам истината. Малката все още малко послъгва, но го прави защото е доста артистична и пълна с фантазия.
– Сигурно много ти липсват, когато са далеч от теб. Кога ще ги видиш?
– Дъщерите ми идват след 10 дена в България и два месеца, докато са ваканция ще са тук, а след това пък аз ще пътувам, за да ги виждам.
– Вярата опора ли е за теб?
– Да. Смятам, че липсата на вяра е един от най-големите проблеми в нашето общество. Суеверието, което е разпространено тук, не може да бъде упование за нещо. В днешно време едва ли не кеш парите станаха най-важни, но дори и най-успешните и богати хора вярват в нещо, дали това ще е Мадона, или някой друг – всички те имат своята вяра.
– Любимата ти мисъл, или цитат?
– Нищо не е сигурно.
От Светла Йорданова
http://trud.bg
