Борба за оцеляване

Загледах се в статус в нюзфийда ми, в който се коментира шведския подход (или по-скоро липсата на такъв), и се зачетох в коментарите. Преобладаващите бяха: "Прави са шведите, те болните и старите така или иначе ще си отидат скоро, защо да съсипваме икономиката и да страдаме ние и децата ни".

И си дадох сметка, че за няма и три седмици, се превърнахме в малтусианци, пресмятащи стръвно човешки животи и човешка смърт. За няма и три седмици заговорихме за "качествен отбор на човешкия материал", а основополагащи ценности като хуманизъм и цивилизованост, са на път да бъдат заметени под килима на глада и борбата за оцеляване.

Изкуших се да напиша: "Ок, съгласна съм, ама давайте вие първо. Покажете ни как се прави. Подпишете декларация, че се отказвате от лечение, ако вие или децата ви се разболеете тежко. Нека природата си каже думата".

Отговориха ми: "А какво да правим, когато нямаме с какво да нахраним децата си, а държавата е толкова прогнила от корупция, че не може да ни помогне, за разлика от държавите в нормалния свят?"

И си дадох сметка, че нямам отговор на този въпрос

Ирини Зикидис

lentata.com