Цената на един миг: Когато свободата и бъдещето се сринат до въпроса „Мога ли да прегърна баща си?“
Погледнете го добре. Това момче е на петнайсет. На петнайсет години трябва да мислиш за момичета, за мачове, за това какъв искаш да станеш, когато пораснеш. Трябва да имаш цялото шибано бъдеще пред себе си. Вместо това стоиш в съдебната зала, закопчан с белезници, гледаш в земята и молиш чужди хора в черни тоги за разрешение да прегърнеш баща си.
Разрешиха му. Една прегръдка за няколко секунди под погледа на конвоя. После щракнаха решетките. И край.
Виновни са. И трябва да лежат. Трябва да си понесат всичко до последната капка, защото един човешки живот вече го няма, а едно семейство е погребало детето си. Тук няма място за съжаление и евтин сантимент. Законът трябва да смаже всяка илюзия, че си недосегаем, че ти е позволено да бъдеш звяр, защото си „малък“ или защото на улицата е модерно да си гангстер.
Това е за вас, децата с фалшивото самочувствие и евтиния бабаитлък. Животът не е клип в ТикТок, не е и филм за мутри. На улицата няма втори дубъл. Един удар, пет минути глупост и животинска ярост – и край. Почерняш нечий дом, а твоят собствен живот свършва, преди изобщо да е започнал.
Правете каквото щете – бачкайте, учете, трошете си главите от тренировки, падайте, ставайте, доказвайте се. Но никога, чувате ли – никога не прекрачвайте тази граница. Защото накрая фалшивото ви величие свършва в една студена зала, където най-голямата ви победа за деня ще бъде дали съдията ще ви разреши да прегърнете мама или татко, преди да ви заключат за години напред. Пазете се. И мислете, докато още имате свободата да го правите
Жива България
Абсолютно верно
20 minutes before
Днешните деца живеят с клипчетата от тик-ток и филмите за мутрите от типа на превъзнасяния у нас едва ли не като киношедьовър Под прикритие и подобни. С побоища, убийства, псувни щот, видите ли, отразявали живота. Само че децата нямат нужда от филм, който да им повтори живота, те имат нужда от добрия пример. А той липсва където и да погледнеш. Включително и филмите, излъчвани по каналите. пълни с перверзии, убийства, разчленявания на тела, инквизиции, секс наживо и подобни. Е що да не се видят в ролята на героите от тия филми и нашите малоумни, водещи се за непълнолетни днешни"герои", за да ес почувстват значими? Много се надявам присъдите да са съответстващи на извършеното. Вместо в съда, да се беше прегръщал с баща си у тях, когато тоя баща му даваше добри съвети. Нещо, което в днешно време е огромна рядкост.
Коментирай