Цената на климатичните бедствия : Колко плащат Европа и България

Истинският въпрос вече не е колко струва климатичната политика, а колко ще струва бездействието

Екстремните явления, разрушената инфраструктура, прекъснатите вериги на доставки и здравните последици

Свикнали сме да мерим климатичната криза в температури, емисии и цели за декарбонизация. Но често забравяме, че те имат и икономическа страна - колко ни струват екстремните явления, разрушената инфраструктура, прекъснатите вериги на доставки и здравните последици. Климатичният риск е и финансов риск. Европа се затопля по-бързо от средното за останалата част на света и цената на това ще бъде все по-големи икономически загуби. И България не е изключение в тази тенденция. Само за 2025 г. климатичните бедствия струват на страната ни около 1 млрд. Евро. „Борбата срещу глобалното затопляне има своята цена, но тя е значително по-ниска от икономическите и финансовите щети, причинени от самите климатични промени.“ Това напомниха от Международната мрежа на централните банки и органите за банков надзор - една коалиция от над 148 банки и регулатори за по-устойчива финансова система, на последната конференция на ООН по климата (COP30) в Белем, Бразилия, през ноември 2025 г. В този контекст инвестициите за адаптация не са разход, а необходима икономическа мярка за ограничаване на много по-големи бъдещи загуби.

Сметката за Европа расте

Икономическите загуби от климатични бедствия в ЕС нарастват трикратно: от около 8,5 млрд. евро годишно през 80-те години те достигат до рекордните 44,5 млрд. евро през 2023 г. Очаква се те да нараснат до 126 млрд. евро годишно до 2029 г. С други думи при запазване на сегашните тенденции и без промяна на настоящия икономически модел, до 2030 г., щетите могат да струват до 5% от БВП на еврозоната, предупреждава Европейската централна банка.

Подценената глобална цена: Шест пъти по-скъпо от очакваното

Тези доста притеснителни перспективи са допълнително подсилени от серията заключения, формулирани в скорошни научни публикации. Според тях икономическите щети от климатичните промени могат да се окажат до шест пъти по-високи от досегашните оценки при сценарий на затопляне от около 2°C. Една от причините е, че част от разходите остават трудно измерими. Това важи особено при достигане на т. нар. „точка на пречупване“ (tipping point), момент, след който разрушителните процеси предизвикани от климатичните промени могат да станат необратими и да предизвикат каскадни ефекти. Втората е, че в настоящите методи за изчисление често не се включват т. нар. косвени въздействия - например загубата на производителност по време на горещи вълни, дългосрочните здравни последици от замърсения въздух след пожари, обедняването, миграционния натиск и социалната нестабилност. Когато се разглеждат само преките щети, като например физическите разрушения от екстремни събития, инфраструктурата се оказва един от най-засегнатите сектори. Екстремните температури ускоряват износването на пътища и релси, интензивните валежи увреждат мостове и тунели, пожарите и бурите застрашават енергийната и водната мрежа. Натискът вече не е еднократен, а системен - под формата на по-високи разходи за поддръжка, ремонти и преждевременна подмяна. Но видимите и материалните ефекти не са единствените.

Нарастваща климатична уязвимост на България

В този контекст България е силно уязвима и това не е случайно, а резултат от съчетание между география, остаряла инфраструктура и недостатъчни инвестиции в превенция. Страната ни попада на кръстопът на континентални и средиземноморски климатични влияния. Това означава и все по-чести екстремни климатични събития. Мерките и политиките, както за превенция, така и за модернизация са крайно недостатъчни. Климатичните промени задълбочават неравенствата, излагат уязвимите на по-голям риск и водят до повече здравословни проблеми - всичко това има реална икономическа цена.

Бедствия: цената да си неподготвен

През 2025 г. България е загубила приблизително 1% от своя брутен вътрешен продукт вследствие на климатични бедствия. Това се равнява на около 1 млрд. евро. Това вече не е прогноза, а реален фискален разход. Данните са на Европейската централна банка и научни изследвания. От 1980 г. до 2023 г. натрупаните загуби от климатични и метеорологични екстремни събития в страната възлизат на около 5,2 млрд. евро. Едва около 2% от тези щети са били покрити от застраховки.

Инфраструктура за климат, който вече не съществува

Значителна част от инфраструктурата в България е изградена преди десетилетия при климатични условия, които днес вече не съществуват. Много пътища, мостове и водни съоръжения не са проектирани да издържат на екстремни температури над 40°C, на краткотрайни, но изключително интензивни валежи или на резки температурни амплитуди. С увеличаването на честотата и интензитета на екстремните явления, тази структурна слабост става все по-видима. През последните години страната преживя поредица от събития, които нанесоха значителни икономически щети и показаха реалното състояние на инфраструктурата. В България годишните щети по транспортната инфраструктура, свързани с екстремни метеорологични явления, се оценяват на между 59-69 млн. евро. Тези разходи включват ремонт на пътища, железопътни линии и съоръжения, но и не отчитат напълно косвените загуби, като прекъсвания на транспортни връзки, забавяне на доставки и намалена икономическа активност. В ситуация на ограничени капиталови инвестиции това води до хронично недофинансиране на поддръжката и повишаване на бъдещите рискове. Това поставя допълнителен натиск върху публичните финанси.

Държавата и общините са принудени да отделят все повече средства за аварийни ремонти и възстановяване след бедствия, вместо за стратегически инвестиции и модернизация. В резултат публичните ресурси се използват основно за реакция на щетите, а не за намаляване на риска, модел, който в дългосрочен план е значително по-скъп и неустойчив. Горските пожари също се превръщат във все по-сериозен климатичен риск за България. През 2024 г. в страната са изгорели над 38 000 хектара, което е повече от два пъти над средните стойности за предходни години. Огнените стихии засягат не само горите, но и населени места, туристически обекти и земеделски земи, като се засилват от по-дълги периоди на суша и екстремни горещини. Една тенденция, която неизменно ще се задълбочава повече в резултат на климатичните промени. Последиците от пожарите не се изчерпват с директните щети върху горските масиви. Унищожаването на растителната покривка увеличава ерозията на почвите, повишава риска от последващи наводнения и води до трайна загуба на биоразнообразие. Освен това мащабът на пожарите е такъв, че те освобождават значителни количества въглероден диоксид в атмосферата, което на свой ред допълнително засилва глобалното затопляне и допринася за порочния кръг на нарастващи рискове.

Тези процеси често се свързват и с други екстремни събития, като внезапни наводнения. През октомври 2025 г. интензивните валежи по Черноморието, включително в района на Царево и в курортни зони като Елените, доведоха до човешки жертви, евакуации и сериозни разрушения на частни имоти, туристическата и общинската инфраструктура.

Климатичните рискове вече не се проявяват като единични бедствия, а като последователни и взаимно усилващи се кризи. т. нар. съставни събития - суша и пожари, последвани от интензивни валежи и разрушителни наводнения. При липса на системна превенция тези събития ще стават все по-чести и по-скъпи, а финансовата тежест за държавата, общините и местните икономики ще продължи да нараства.

trud.bg