Вчера приятел ми пуска на лични интервюто с Ивей Мирчев, в което той едновременно наперено и тревожно ни съобщава как британци обучават руски наемници в България. И двамата с моя приятел пишем едновременно “Ахахахааха сто процента са рускоговорящи украинци” и хоп, ден по-късно се оказва, че руските наемници са украинци.
Въпросът ми е следният: Какво кара хора като г-н Ивей Мирчев, г-н Атанас Атанасов, г-жа Елисавета Белобрадова, г-жа Надежда Йорданова, въобще, остриетата на доброто и красивото, изобщо да си помислят, че могат да говорят с такова арогантно превъзходство и презрение пред хората? Да, ясно ми е, че колкото по-ощетен е един човек, толкова по-наперен и самоуверен е той. Но все пак. Какво може да кара един индивид да се самозабрави до такава степен, че да се изживява като крайна и нетърпяща възражение инстанция? Какво? Образованието? Че тяхното образование не е нищо особено. Потенциалът им? Че той е посредствен. Фактът, че обслужват чужди интереси? Явно е това.
Как може всеки средностатистически българин да се усети моментално, че НЯМА ШАНС британци да обучават руснаци в България и че това са само рускоговорящи украинци, а г-н Ивей Мирчев с вид на току що снесла кокошка тържествено да ни уверява в обратното. Как може да не провериш, да не потърсиш, да не се усъмниш в нещо толкова нелогично, а да налапаш фейка до сливиците?
И анонимните тролове на някой си Мирчев - всички до един работещи денонощно и напълно безплатно за демокрацията, сега ще трябва да карат двойни смени, за да изтрият и това леке. Нищо де, поне ще изкарат двойно.
Ирини Зикидис
