Днес почитаме обичая "Баба Марта", който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция.
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет - мартеница, за здраве и сила през следващата година.
Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
В някои райони на страната конците на мартеницата са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.
Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора,
жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците.
В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, "за да разсмее Баба Марта".
В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.
В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.
На 1 март имен ден празнуват всички с имената Евдокий и Евдокия
Православната църква чества паметта на св. Евдокия. От гръцки името означава "благопожелание" и "добра воля".
Вярва се, че жените с това име са с добър и спокоен характер. Евдокия държи на честността и справедливостта, но въпреки това добродушният ѝ характер може да прости всяка лъжа и грешка.
http://vesti.bg
