Тук такса, там таксичка, замязахме на крачеща касичка. Отиваме за медицинска бележка на детето при личния лекар, а той иска я три, я пет лева, за да я издаде. Защото издаването й не влизало в основния пакет на Здравната каса. Детето държавата го осигурява, но и то не влиза в "основния" пакет комай. Затова таксата при джипито да стане като при възрастните и да се раздели по левче за родителя, другото - от държавата. И да се обвърже с минималната заплата ... Ей такива мисли се въртят из главите на нашите лични лекари, бог да ги поживи.
Да ги пита човек защо сами си плюят на лицето при положение, че повечето имат по няколко хиляди пациенти в големия град. Но сигурно си правят сметката на принципа капка по капка... На чичо доктор-касичка сигурно му е все едно какво мислят пациентите му, за да се реши на подобно искане. След като навсякъде ги притискат да плащат, защо и те да не поискат левче или пет от ошмулените си доверени лица. А иначе ще вдигаме раждаемостта! Това принизяване е обидно, откъдето и да го погледнеш. Да печелиш от бедни не е кой знае какво геройство. Въобще не приляга на хората, които първи ни посрещат в болест и първи трябва да ни предпазват от излишни нерви, ако не дай си боже трябва да ни изпратят в болница примерно. А там се вихри една търговия в храма... И да питаме какво правят личните лекари за превенцията на честите заболявания, профилактиката, за която само се говори или най-често се забравя, особено ако направленията не достигат. Но личните лекари не са лична грижа на пациентите. Държавата превърна здравеопазването в търговия. Ако някога имахме най-добрата доболнична помощ, днес тя е последна дупка на кавала. Личните лекари трябва да воюват със системата, а не с обеднелите българи. А ако не се премахне търговският статут на болниците и не се намери истинското място на личните лекари, тая страна ще се стопи много преди 50-та година.
