Цифровата самоличност под обсада: как да разпознаем вълната от фалшиви "глоби" и "призовки", заляла България

# Цифровата самоличност под обсада: как да разпознаем вълната от фалшиви "глоби" и "призовки", заляла България

Автор: Даниел Христов, директор на Агенция за Информационна Безопасност и Разузнаване (АИБР)

От пролетта на 2026 г. насам България преживява една от най-интензивните вълни от масов фишинг в новата ѝ история. Хиляди граждани получават SMS-и и имейли, представящи се за официални съобщения от КАТ, съда, НАП, "Национално тол управление", куриерски фирми и дори банки. Общото между всички тях е една проста, но ефективна формула: спешност, заплаха и линк.

Като ръководител на агенция, чиято основна мисия е защитата на дигиталната идентичност на българските граждани, смятам за свой дълг да обясня какво точно се случва, защо е толкова успешно и как всеки от нас може да се предпази.

## Какво се случва в момента

От началото на май 2026 г. ГДБОП разби организирана престъпна група, разпращала фалшиви съобщения за неплатени пътни глоби до десетки хиляди българи. Разследването показа нещо, което е особено тревожно за нашата професия: схемата е използвала изкуствен интелект, за да оптимизира текстовете и разпращането на съобщенията, а готови шаблони, имитиращи държавни институции и куриерски компании, се продават свободно на азиатски дигитални борси. С други думи – фишингът вече не е занаят на самотни хакери, а индустриализиран продукт, достъпен на когото и да е с минимални технически познания.

Съобщенията идват предимно от чуждестранни номера (кодове като +63 и +44) и наподобяват официални инстанции – "Българска агенция за движение по пътищата", "Служба за управление на превозните средства", Пътна полиция, ТОЛ управлението. Твърди се, че получателят има неплатена глоба, дава се кратък срок и примамка – например отстъпка от 30% при бързо плащане. Целта е една: жертвата да въведе данните на банковата си карта на фалшив сайт, копиращ визията на реална институция.

Паралелно продължават и по-старите, но все така активни схеми с фалшиви имейли от името на НАП за възстановяване на данъци, както и кампании, имитиращи съдебни призовки. Данните на прокуратурата и ГДБОП сочат пострадали, изплатили доброволно суми от порядъка на няколкостотин до няколко хиляди евро – именно защото съобщението е изглеждало убедително официално.

## Защо схемата работи

Измамите от този тип разчитат не толкова на технически пробиви, колкото на психология. Три елемента се повтарят почти без изключение:

- Изкуствена спешност – кратък срок (често часове или ден-два), след който се "начисляват лихви" или "се стига до принудително изпълнение".
- Институционален авторитет – използване на имена, близки до истински държавни органи, за да се приспи критичното мислене на получателя.
- Единствен изход от стреса – линк, който привидно решава проблема веднага, вместо да остави време за проверка.

Именно комбинацията от паника и удобство е това, което кара иначе внимателни хора да действат импулсивно.

## Как да разпознаете фалшиво съобщение

- Никоя българска държавна институция – КАТ, съд, НАП, МВР – не изпраща линкове за онлайн плащане на глоби или данъци чрез SMS или имейл като единствен начин за уведомяване. Официалните канали са пощенско съобщение, електронно връчване през удостоверена система (напр. системата за електронно връчване на НАП) или лично уведомяване.
- Банките никога не искат пълни данни на карта, CVV код или еднократни пароли по телефон, SMS или имейл.
- Проверявайте подателя, не само визуализираното име – истинският номер или имейл адрес често издава измамата.
- Не следвайте линкове от съобщението. Въвеждайте адреса на институцията ръчно в браузъра или ползвайте официалното мобилно приложение.
- Пресилен език за "спешност" и "санкции в рамките на часове" е класически сигнал за тревога.
- При съмнение за глоба – проверявайте единствено през официалния сайт на МВР (за фишове) или през e-услугите на съответната институция, никога през линк от съобщението.

## Какво да направите, ако сте получили такова съобщение

Не отваряйте линка и не отговаряйте на съобщението.
Не въвеждайте никакви данни, дори за "проверка".
Ако сте кликнали и сте въвели данни на карта – свържете се незабавно с банката си за блокиране на картата.
Подайте сигнал в ГДБОП (кибер отдел) и запазете съобщението като доказателство.
Уведомете близките си, особено възрастни роднини – те са предпочитана мишена заради по-ниската дигитална грамотност.

## Позицията на АИБР

Тази вълна от измами не е инцидент – тя е показател за нов етап в киберпрестъпността, в който изкуственият интелект вече се използва не за защита, а за атака върху обикновените граждани. Именно затова защитата на дигиталната самоличност на българите е приоритет номер едно в работата на Агенция за Информационна Безопасност и Разузнаване. Работим в тясно сътрудничество с компетентните органи и следим тези схеми отблизо, за да можем да предупреждаваме обществото навреме и да ограничаваме щетите, преди те да засегнат повече хора.

Дигиталната сигурност вече не е техническа тема, оставена само на специалистите – тя е въпрос на ежедневна бдителност за всеки от нас. Колкото повече хора познават механизма на тези измами, толкова по-безсилни стават престъпните схеми зад тях.

Ако сте станали жертва на подобна измама или разполагате със сигнал за организирана фишинг кампания, можете да се свържете с АИБР на [email protected].