Cпомен за един жив Ален Делон, който познавах

Ще завърша присъствието си днес във Фейса със спомен за един жив Ален Делон, който познавах.

Съседското момче, по-голямо от мен, осиновен, всички го наричаха копеле. Осиновителите се случиха недобри и той бързо отиде в ТВУ, после в затвора.

Красив като артиста, когато излезе от тюрмата.

Малките момиченца почти бяхме готови да се влюбим в него.

Поради правилно възпитание не се случи.

Да, той беше точно като него, като Ален Делон - копие от филмите: висок, хубава глава, очи и много добър, да, не беше престъпник. 

Лоша съдба.

Ама затворник - Данчо Пощура.

....Мина ми времето, когато го гледахме като толкова хубаво момче, нищо че беше лош. 

Красотата не е виновна.

Той се ожени, а нещо не му се получаваше с жената - караха се, биеха се. Съседи, а мама не беше безразлична към този квартален красавец Ален Делон - така му викахме, момиченцата.

На мама й писна от скандалите и го попита, какво искаш Данчо?

Той й каза, че иска да намери своите корени, откъде е, не иска да бъде вечното копеле.

Мама беше голяма жена, ядоса се и и поиска какви документи има.

Навърза всичко, а бе обикновена шивачка, и го заведе в родното му село - някъде в Трънско.

Хвана го за ушите, той имаше кола, щото се бе оженил за заможна селянка, и го отведе в родното му село при баща му.

Мама го откри и се оказа, че не "копеле", но като се ражда майка му умира и бащата не може да го гледа и затова го дава за осиновяване - за жалост на лоши хора.

Когато отиват в селото и намират бащата, мама му казва, ти това момче знаеш ли кое е? Онзи клет мъж се изправил от някакъв дънер, на който е седнал, завъртял се и попитал: "Това да не е мой Йордан?" И започнал да се върти объркан, а мама да плаче и Данчо също. Защото пред бащата е стоял неговият Йордан - дете, изоставено по принуда.

Оказа се, че има брат - милиционер в Перник. 

След срещата дават адреса на брата в Перник и мама завежда Данчо. Братът, естесвено, милиционер, иска доказателства, получава ги. Прегръдки. 

А после Данчо казал на мама - толкова милиционери са ме били, че сигурно и брат ми е бил сред тях.

Не ме питайте после какво се случи с този латиносериал? Данчо умря от сърдечен удор на 30 години, винаги е бил болен от сърце и ние го знаехме. А в родното му село се е говорело, че е осиновен в СССР и бил с две сърца - на това място мама е ревала неистово, защото знаеше, че той няма дори едно сърце.

Когато мама ми разказа как е намерила бащата на Данчо аз също ревах.

И сега...

Особено днес, защото Данчо бе красив като Ален Делон.

Умря млад, не можа да се зарадва, че има баща и брат, и не е копеле.

Е, заради такива истории не се подигравам на хората, които гледат филмите сериали, или все едно какви - те са част от живота ни.

И един Данчо от махалата - от живота.

Ален Делон бе повод да си спомня за Данчо Пащура.

Никой друг, освен мен...

Зоя Деянова