Историкът е тазгодишният носител на голямата награда „Будител на годината 2026“ на БНР.
Свободата е нещо, което трябва да защитаваме всеки ден, а желанието за по-добър и справедлив свят минава през ежедневното поемане на отговорност към обществото и държавата. Това заяви историкът д-р Александър Стоянов, преподавател в Нов български университет, носител на голямата награда „Будител на годината 2026“ на БНР.
По думите му първата половина на XXI век ще бъде период на „социално-политически катарзис“, в който хората трябва да осъзнаят своята отговорност за развитието на обществата. „След разпадането на СССР се създава измамното усещане, че демокрацията е нещо, което може да победи еднократно и след това да просъществува завинаги, което не е вярно всъщност“, посочи д-р Стоянов.
Относно промените в световния политически ред, историкът заяви, че държавите и обществата непрекъснато се развиват и позициите им се променят. „Държави, които са били силни, могат да станат слаби и след това отново да станат силни“, заяви историкът пред бТВ. Според него обществата, които разбират тези процеси и се подготвят за тях, успяват да преодоляват кризите и да продължават напред.
Университетският преподавател даде пример и с ролята на България в европейската и световната история, като припомни участието на страната в Първата световна война.
„Ако България не беше влязла в Първата световна война на страната на Централните сили, Първата световна война щеше да свърши година, година и половина по-рано и в Русия можеше изобщо да няма, и най-вероятно нямаше да има, болшевишка революция“, заяви той. По думите му това показва как една по-малка държава може да промени баланса на силите в определен исторически момент.
Историкът обърна внимание и на значението на съхраняването на историческите архиви. Той посочи, че възможността да се проследяват цените на различни стоки и услуги в продължение на векове е резултат от запазените архиви на държави, които не са били унищожавани.
„За съжаление нашата история е жертва на няколко такива помитания на нашето историческо наследство“, коментира Стоянов, визирайки загубите на исторически извори през различни периоди.
Носителят на тазгодишното отличие "Будител на годината" предупреди, че ако българската историография се изолира от международната научна общност, нейните постижения ще останат с ограничена видимост и влияние. | БГНЕС
