Съчетавайки европейските тенденции с българските шевици и художествени традиции, Пелагия Видинска изгражда собствен почерк и възпитава вкус у поколения жени – нейното наследство е пример за културна самостоятелност, а не за подражание
Пелагия Видинска е сред имената, които показват, че българската мода през първата половина на ХХ век не е просто отражение на парижките тенденции, а самостоятелно творческо явление. Моделиер, художник и костюмограф, тя съчетава европейската модерност с националното художествено наследство. Нейният принос далеч надхвърля създаването на елегантни тоалети – Видинска възпитава вкус, формира отношение към облеклото и отстоява идеята за автентична българска култура.
„Приносът ѝ е комплексен“, казва пред БГНЕС д-р Ерина Кръстева от Регионалния исторически музей - София. По думите ѝ Видинска има не само талант да превръща актуалните кройки в облекла, съобразени с индивидуалността на конкретния човек, но и важна образователна роля. Тя учи българските жени как да се обличат според повода, какво е подходящо за различните ситуации и как да изграждат собствен стил.
Тази дейност се развива в период, когато София все по-активно възприема европейските културни и модни влияния. През 20-те и 30-те години Видинска създава собствена модна къща на ул. „Леге“ № 6, а сред клиентките ѝ са царица Йоанна, оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова, избрана за „Мис България“ през 1929 г. Работата ѝ обаче не се ограничава до тесен кръг от известни личности.
„Мисля, че тя е работила с почти всички софийски дами, независимо от техния ранг. Именно това е интригуващото“, отбелязва д-р Кръстева. Посочените имена са само част от познатите примери, а проучванията върху професионалната дейност на моделиерката продължават.
Особено значим е начинът, по който Видинска съчетава модерното с националното. Тя използва български шевици и мотиви от традиционното изкуство, без да се отказва от актуалните за времето силуети и кройки. Така работата ѝ се вписва в по-широкия стремеж на българските интелектуалци от 20-те години да участват в общите европейски художествени процеси, но със собствен почерк.
„Стъпвайки на световните тенденции, ние имаме още няколко стъпала отгоре, за да се докажем и да покажем, че имаме свой принос“, обяснява д-р Кръстева. Според нея националната традиция не е пречка пред модерността, а основа, върху която може да бъде създадено разпознаваемо и самостоятелно творчество.
Именно тук се откроява една от най-съществените характеристики на наследството на Пелагия Видинска – стремежът към културна автентичност. „Нейният принос е българската култура да бъде автентична, а не подражателска“, подчертава д-р Кръстева. Този принцип се проявява не само в модата, но и в отношението към българското изкуство и традиции като живо наследство, което може да присъства в съвременността.
Творческата ѝ биография има и друга важна страна – костюмографията. След 1944 г., когато модната ѝ къща е отнета, Пелагия Видинска продължава да работи, създава тоалети за жени и се реализира професионално в Народния театър. По-късно участва и в създаването на костюми за Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. Така уменията ѝ намират приложение отвъд индивидуалната мода и стават част от сценичната култура.
Особен интерес представляват и моделите, съхранявани в Регионалния исторически музей – София. Три от тях, дарени от Мария Наследникова и принадлежали на нейната баба, са представени по време на лекцията, посветена на 130-годишнината от рождението на моделиерката. „Те са невероятни и тепърва предстои тяхното по-детайлно проучване“, казва д-р Кръстева.
За нея значението на Пелагия Видинска не се изчерпва с историческото място, което заема в българската мода. Нейният пример има и съвременно измерение – напомня, че културната принадлежност не трябва да се свежда до пасивно присъствие в европейското пространство.
„Българите трябва да отстояват своето собствено мнение, своята култура, език и традиции и да ги предават напред с гордост“, посочва д-р Кръстева. Тя откроява и още една съществена страна от наследството на моделиерката: българите не просто са част от Европа, а могат да допринасят за световната култура.
Пелагия Видинска оставя именно такъв пример – за творец, който познава международните тенденции, но не се отказва от собствените си корени. Нейната работа показва, че националната идентичност и модерността не са противоположности, а могат да се превърнат в основа за оригинално творчество и разпознаваемо присъствие на България в света. І БГНЕС
