Ясно ли ви е, че няма какво да си пожелаем за Новата година? Не защото сме изпълнили всичките си желания и сме постигнали всичките си стремежи - а защото сме погнусени от всичко.
Да си пожелаем "здраве"? Къде е това здраве при всички отрови, кемтрейлси и ГМО-та, с които сме натъпкани? Какво здраве при тая медицина, превърната в позорна търговия и тия доктори - еднолични и двулични търговци? Какво здраве при тая трансхуманна СЗО, с тия садистични пандемии и смъртоносни ваксини?
Да си пожелаем "успех"? Какво днес наричаме "успех"? Да излъжем и оберем до шушка човека до нас? Да доограбим каквито останки от бившата ни държава все още стърчат над руините? Да се изкачим на по-високо стъпало в престъпните организации, наречени "партии", фирми, държавни, общински и частни учреждения? Очевидно никой не смята, че честността води към "успех", за да му пожелаем честност и чест през следващата година. Напротив, подобно пожелание би прозвучало като обида.
Да си пожелаем "да бъдем по-добри"? Всяка година си го пожелаваме и от година на година ставаме все по-зли и престъпни. Мразим България, мразим комшията, мразим кретените, които щъкат по улицата, мразим котките и кучетата, мразим олигофрените по екраните. Мразим изродите от предизборните афиши. Мразим отвратителната пасмина в Сбирщината. Мразим президенти и резиденти. Мразим мафията и антимафията. Мразим статуквото и антистатуквото. Бихме ги насекли на парчета или набили на кол - те напълно си го заслужават, само дето ние предпочитаме да си ги мразим, вместо да ги гътнем от власт и да ги накажем на площада или в съда. А най-паче мразим самите себе си - във вътрешностите ни кипи сярна киселина и ни изгаря. Саморазяждаме се. Как да си пожелаем повече "доброта"?
Да си пожелаем "любов"? Шегувате ли се? Как при толкова злоба, натрупана в душите ни, можем да "възлюбим" друго човешко същество? Как при толкова омраза към себе си, можем да обичаме някой друг? Каква любов? Любовта на гея към педераста? Любовта на педофила към дечицата? Любовта на канибала към жертвата? На зоофила към козичките? На вълка към стадото? Или любовта на плеймейтката с двайсет пластични операции към милионерския син? А може би любовта на бедния момък към бедното, но красиво момиче, която подир година, прекарана в обща сиромашия, се изражда във върла, споделена ненавист? Или любовта на работещата недохранена майка към рожбите й, която се изразява в крясъци и плесници, а сетне - в горчиво разкаяние? Или любовта на безработния пиян мъж към жена и семейство? Смятаме ли самите себе си достойни за любов? Продава ли се на някоя сергия спасителен пояс за любовта - сред световния океан от жестокост?
Да си пожелаем съзидание и творчество? Би било абсолютен цирк! Какво съзидание, след като трийсет години позволяваме на отрепките да рушат - икономика, култура, образование, история, памет, държавност. Това разрушение се пише и на нашата сметка - ние не само сме негови зрители, а и съучастници. Какво "творчество", след като нарязахме на скрап паметниците и плюхме на изкуството? Днес "изкуство" творят хрантутниците на Сорос. Днес "изкуството" се финансира от Драгунчовци и отива в слиповете на "драг-кралиците". "Изкуството" на фолкпевачките и гей-парадите. "Съзиданието" на Козяк и лумпенската олигархия. Не можем да определим тази вилнееща пошлост дори като "антиизкуство". Нейното име е сатанизъм. Същото, каквото е истинското име на т.нар. "изкуствен интелект", който занапред ще "съзидава и твори" вместо човека.
Да си пожелаем "България да се оправи"? Ой, Боже прави! Кой ли не се зае да оправя България? И цар, и Банкя, и Парапет Киро с пепейците, и ЕС, и САЩ, и Мосад. Ние стояхме настрана, с глава в пясъка и вече нищо не остана за оправяне. Най-противното не е дори в престъпната сган, която открито изтъргаши българския народ и земята ни. Най-гнусното е, че и тия, които по медиите се бият в гърдите, че са борци, в огромната си част са същата измет като рушителите. Назначени "борци", " "набедени герои". Втора кохорта, която чака своя час, за да се наплюска до пръсване. Потомците на комунистите днес са разделени на тъмносини и бледочервени. Десни, леви - все същите вампири, зинали за кръв и власт. Преди гледахме верноподаническите тикви на бащите им на екрана на единствената Държавна телевизия, сега ни се пулят техните "борчески" мутри по малките телевизии и Ютуб. Спасение от тая напаст няма. Не си ли от тях, ще бъдеш вечен маргинал. Кой ще измете това флуидно, гъвкаво, еластично, непрестанно пребоядисващо се котило от съсипаната ни страна? Кой ще го прати в ада? Само Бог, друг не е в състояние да го стори.
Да си пожелаем мир? С "Миротворець" и миролюбци като Нетаняху, Байдън, Урсула, Зеленски и Тагаренко? Мирът и войната изгубиха очертанията и характеристиките си, размениха местата си. За три десетилетия "мир" нашата нация осиромаша и се стопи, сякаш е участвала в Трийсетгодишна опустошителна война. "Мирът" ни донесе смърт, затова сме равнодушни към войната.
Какво да си пожелаем? Всичко е фалш. Няма неосквернено слово и понятие. Няма неомърсена мечта. Уж изричаш пожелание, а излиза проклятие.
По-добре да мълчим. В мълчание да посрещнем 2024 година. Каквото и да ни донесе тя - заслужили сме го. И като народ, и като човешки подобия.
Една еднинка надеждица блещука пред очите ни в глухия мрак: думите на Христос, че "последните ще станат първи". Дано, Господи, ни сториш първи в Твоето царство. Защото днес наистина сме последни на земята!
Обръщам се към Теб DE PROFUNDIS.
Моля Те от дълбините.
Автор: Милена Върбанова
