НЕ ПЛАЧЕТЕ НА ЧУЖДИ ГРОБИЩА!
Защо трябва непрекъснато и напоително да се занимаваме с мигрантските нашествия и терор в Западна Европа? Да се вайкаме и да ги оплакваме?
1. Съдбата ѝ НЕ НИ касае. Независимо, че сме част от ЕС. Ако той в крайна сметка се разпадне под напора на проблемите си (Амин! Дай Боже!), ние ще приключим участието си и "солидарността" си по евростандартите, политиките и директивите на този изкуствен конгломерат. Защо тогава да ни интересуват мигрантите-пришълци прииждащи на пълчища в западните страни? Те няма да се установят в бедния Източен блок, ако преди това не са опоскали и унищожили напълно богатия Запад. А дотогава има доста вода да изтече и много събития да се случат. Да, знам, внасяме си пакистанци, индийци и узбеки, но дали, ако могат да продължат към западна посока ще стоят при нас? Не мисля. Те следват богатствата. Не са глупави.
2. Западните държави, знаем от историята, имат колонизаторско минало. Сега за всички угнетени народи настъпиха времена на историческо възмездие, макар и да е варварско, макар и да е несправедливо. И то спрямо наследниците на техните експлоататори. Каква по-голяма ирония на съдбата:) Те си я заслужават безмилостно жестока...
Така, че да не плачем на чужди гробища. Не оплаквайте чужди съдби.
Те не са наши. Ние не сме част от техния свят. И никога няма да бъдем.
Заради историята ни, езика ни, културата ни, религията ни и най-кулоритното за накрая - байганьовщината ни, хитропетровщината ни, кралимарковщината ни.
Всеки дефект с ефект (казваше бившия ми съпруг, който бе юрист:). Кой друг народ прилича на нас? Никой. Простият ни, хитър и еснафски ум е нашата най-отличителна културна черта, нашия най-голям срам, но и най-мощно оръжие за оцеляване в смутни времена.
* По този повод. Веднъж преди много години попитах съпруга си:
- Прости ли сме?! (разбирай фундаментално)
Замисли се и отговори многозначително:
- Зависи. И да, и не. Но това ни е помогнало да оцелеем.
гост
1 month before
Никога не съм се имал за част от тях и не бих искал. Много сме различни, някакво огромно разстояние има между мен и тях. За много неща от живота. Не искам техния, само по-лъскав е, но това не е признак за качество. Е, на който му харесва, нямам нищо против.
Коментирай