Всеки народ с героите си

Всеки народ с героите си

Винаги досега, когато се спретваше специално мероприятие, нещата бяха издържани. Донякъде издържани. Преди време лично съм виждал как Манол Глишев, ескортиран от двама полицаи, се навря в протест, който определено искаше да провокира, хвърли се на земята и започна да вие като карпатски вълк. Картинката бе жалка. Голям човек, а рита в прахоляка като дете. Ще каже човек, че е епилептик.

Сигурен съм, че 99% от вас биха се срамували да направят такъв пърформанс, но той си е еднопроцентник. Детайлът, който ме впечатли, беше, че когато еднопроцентникът се хвърли на тротоара, полицаите го заградиха и не дадоха на никого да го докосне. Нито да му подаде ръка. Нито да го изправи. За някого той беше необходим свит и скимтящ върху плочките. Всъщност тогава полицаите бяха там, за да опазят картинката. Да не вземе някой бабаит да го хване през кръста и да го изправи, че тогава циркът отива по дяволите.

За сметка на това поне десетина фоторепортери се спуснаха да снимат. За тридесет секунди сигурно се извъртяха поне сто кадъра. После еднопроцентникът се изправи, оттупа се и бързо се измете, пак под конвоя на полицаите. Но Манол си е пич просто стилът му е нпо ърбън глистстайл. За мен и още петдесетина човека очевидци ситуацията беше пределно ясна. За останалите шест и половина милиона българи – не.

Така се създават внушения. Така се измества фокус от събитие. Това са дребни, нахални но и работещи медийни хватки.

Със струмянската активистка, учтиво наричана обществена журналистка (имам един приятел, който пита дали може да се нарече обществен хирург, защото си е цвъкал пъпки с безопасна игла в банята?), положението е същото, само дето нямаше двама полицаи, които да я вардят, а такива, коиито я разкараха. Какво да се прави, вече полицията не е на правилната страна на историята. Лоша полиция!

Разбира се, жената не може да се нарече чак толкова виновна, че е без документи. Разбираемо е. Всички ходим от време на време без документи. Проблемът не е и в това, че се е навряла в правителствен кортеж… Тук ще кажете, че правителството е длъжно да бъде досегаемо. Тоя на къв се прави!? Нали е част от народа? Нали са избрани да служат? Нали, нали, нали? Ами не е така! Никъде по света не е така. Не, че тука сме много света, ама и при нас не е така. Опитайте се да доближите американския президент и Сикрет Сървис ще ви счупи ръцете още преди да сте се опомнили. После ще ви съдят и ще ви осъдят. Опитайте да доближите когото и да било, където и да било по света просто така и само гледайте. Папата се опитайте да доближите и ще ви лекуват в луксозна римска болница поне две седмици. Но и това не е проблем за тревога. Всеки може да се окаже на място, на което не бива. И трябва внимателно да се изведе оттам. НО АКО НЕ ИСКА?

Проблемът идва от провокацията. Казано на висш журналистически език – Обществената журналистка е включила на режим активно мероприятие. Вряла се е там, където не може по начин, който не бива и не е искала да се махне. Оставете документите и ботушите. Че имат право да я задържат – имат. Мен са ме влачили до районното, защото съм бил без документи, и съм си понасял неудобствата. Дори без да се дървя, съм ходил в полицията, защото така трябва.

Освен това не става въпрос дали харесваш провштелството, Радев или която и да е политическа сила. Въпросът е, че когато си някъде с цел и си недобре прикрито специално мероприятие, трябва да имаш куража да си носиш последствията или поне да се държиш достойно. Иначе излагаш и себе си, и каузата си. Майната им на парите, въпреки, че имам догатки, че Сорос обича жалкарите.

Колкото до полицаите как е трябвало да постъпят – оставям на полицаите.

Емил Йотовски