Днес прочетох една статия, от която направо ми кипна кръвта! И после някой да ми обяснява колко бедна държава била България!
Оказва се, че в София има фирма, която притежава над 400 апартамента! Четиристотин! Има 621 фирми, които притежават по 21 или повече жилища! А в Студентски град над 37% от жилищата са с фирма сред собствениците!
Чета тези числа и се чудя в коя точно България живеят тези хора и в коя живеем ние. Защото явно става въпрос за две напълно различни държави!
В едната има хора и фирми със стотици апартаменти, а в другата хората броят дните до заплата. В едната се чудят какво още да купят, а в другата младо семейство се чуди дали някога ще има собствен дом. И всичко това се случва в една държава, на едни и същи улици, понякога дори в един и същи квартал!
И аз искам да попитам нещо съвсем простичко. Откъде са тези пари, бе, хора?! Как се стига до 400 апартамента в държава, в която пенсионерите избират дали да си купят лекарства или да платят сметките? Кои са тези фирми? Кои са хората зад тях? Как така за едни има пари за цели жилищни блокове, а за други няма дори за първоначална вноска за един двустаен апартамент?
И най-вече — докога ще ни обясняват, че България е бедна, когато очевидно за определени хора пари има в изобилие?!
И знаете ли кое е още по-абсурдното? В София вече дори един гараж или паркомясто струва цяло състояние! Проверих обявите — средната цена е около 50 000 евро! 50 000 евро за място, на което да си оставиш колата! При заплата от 1 200 евро това са 40 пълни месечни заплати! Почти три години трябва да работиш без да изхарчиш нито едно евро, само за да имаш къде да паркираш!
Представяте ли си докъде сме стигнали?! Не говорим за апартамент с кухня, спалня и баня. Не говорим за дом, в който да отгледаш дете. Говорим за няколко квадратни метра бетон, на които да оставиш автомобила си! Ако за един гараж трябват години труд, какво остава за жилище?!
И после се чудим защо хората паркират по тротоарите, защо кварталите са задръстени и защо всяка вечер се въртим по половин час, за да намерим свободно място. Защото вече дори нормалното паркиране се превърна в лукс!
А сега си представете едно младо семейство. Момче и момиче на по 30 години. И двамата работят, плащат наем, опитват да спестят нещо. Не искат палат, не искат басейн, не искат къща с пет спални. Искат двустаен апартамент, в който да живеят и да отгледат едно дете. И за това трябва да съберат десетки хиляди евро преди банката изобщо да им отпусне кредит. След това 25–30 години ще изплащат жилището, докато се молят да не останат без работа.
И през това време им се обяснява, че младите не искали да създават семейства! А къде да ги създават? В квартирата, от която утре могат да ги помолят да се изнесат? При родителите си, където четирима души делят две стаи? Или да чакат до 45 години, когато евентуално ще могат да си позволят собствено жилище?
А знаете ли кое е още по-тъжно? Че в много семейства родителите продължават да помагат финансово на децата си дори когато те вече са на по 30–35 години! Бащата е работил цял живот, майката е спестявала от всичко, а накрая вместо да се радват на старините си, вадят последните си спестявания, за да помогнат за първоначалната вноска на детето си.
Една майка се лишава от нови дрехи, за да даде няколкостотин евро на сина си. Един баща продължава да работи и след пенсия, за да помогне на дъщеря си с ипотеката. Баба и дядо събират пари от пенсиите си, за да може внучето им един ден да има собствена стая. А в същия този град някой държи над 400 апартамента!
И после идват големите разбирачи да обясняват на обикновения човек как не умеел да си управлява парите! Не ходи на почивка! Не си купувай хубава кола! Не излизай по заведения! Не си поръчвай храна! Не пий кафе навън! Спестявай! Добре бе, докога ще спестяваме от живота си?!
Докога ще се лишаваме от всичко, само за да имаме къде да спим? Нали човек работи, за да живее нормално, да има семейство, да отгледа деца, да отиде веднъж в годината на почивка, да си позволи някаква малка радост! Или вече и това е прекалено голямо желание за обикновения българин?
А през това време виждаме и другата България. Луксозни автомобили, скъпи ресторанти, частни партита, почивки по екзотични острови, часовници за десетки хиляди евро. Един живот, в който явно няма притеснения за наем, ипотека, сметка за ток или цена на храната.
И не мога да не се запитам колко още ще расте тази пропаст между хората! Колко още едни ще трупат жилища и богатства, докато други ще се чудят как да осигурят най-елементарното на семействата си?
Защото обикновеният българин плаща за всичко. Плаща данъци, плаща осигуровки, плаща наем, плаща лихви, плаща все по-скъпа храна. И накрая пак му се обяснява, че не работел достатъчно, не спестявал достатъчно, не се стараел достатъчно! А колко повече да работи този човек?! Да започне втора работа? Трета? Да не вижда децата си? Да не почива? Да не се разболява? Да си продаде и последното свободно време, само за да има четири стени и покрив над главата?
И най-страшното е, че започнахме да приемаме всичко това за нормално. Четем подобни новини, възмущаваме се, пишем по някой коментар и на следващия ден пак ставаме рано, пак отиваме на работа и пак се чудим как да изкараме месеца. А някъде другаде се притежават стотици апартаменти!
И докато ни убеждават колко добре се развива България, колко растат доходите и колко по-богати ставаме, аз искам да попитам — кои точно ставаме по-богати? Младото семейство, което живее под наем и отлага първото си дете? Пенсионерът, който вади последните си спестявания, за да помогне на внука си? Човекът, който изплаща двустаен апартамент до пенсия и се страхува всеки месец да не остане без работа? Или онези, за които поредният апартамент е просто още един номер в списъка?
България не може вечно да бъде държава, в която за едни има всичко, а за други дори най-обикновеният нормален живот е борба!Най-болезненото е, че хората вече не мечтаят за кой знае какво. Не мечтаят за яхти, самолети и дворци. Мечтаят да имат собствен дом, да не се притесняват за утрешния ден, да могат да отгледат децата си и поне веднъж в живота да почувстват, че трудът им е бил достатъчен!
И когато прочета, че една фирма има над 400 апартамента, а хиляди работещи семейства се чудят дали някога ще имат един, не мога да приема това за нормално!
Докога едни ще живеят в охолство, а обикновеният българин ще се лишава от всичко? Докога ще гледаме как богатството се трупа на едно място, а хората, които всеки ден стават рано и работят, не могат да си позволят дори собствен покрив над главата?
И най-важното — докога ще търпим да ни обясняват, че това е нормалният живот в България?!
Борислав Борисов
Халю
44 minutes before
Нали го искахте!! Искахте банани,скачахте като маймуни и крещяхте кой не скача е червен??? Искахте демокрация! Ето ви я сега - пълни магазини с банани, само няма маймуни да ги ядат! Или по-точно маймуни има, но бедни като църковни мишки! И продължавате да скачате и да крещите слава Украине!!! Хак вие!!Добитък!!!
Коментирай