От компетентно изсипаните от поддръжници на СЕО (Социално-емоционално обучение, Social-Emotional Learning - анг. ез.) видове психологии в защита на този чужд за страната ни ПОРЕДЕН нов модел се убеждавам, че българското училище ще се превърне в психиатричен център за проучване, анализ, моделиране и контрол на деца.
Училището на практика ще изгуби своята ОСНОВНА функция, която винаги е била една – да ОБРАЗОВА, а вместо това децата ще станат обекти на психологическо наблюдение, оценка, експерименти и мониторинг.
Дават се примери за подобен род практики чрез внедряване на този вид " успешни" "обучение", но САЩ били отделен пример, Великобритания и Германия също, за сметка на това се изтъква една Скандинавия като модел на емоционално обучение... :))
Именно образовалите се родители още през 2019 г. установихме (и не сме малка група, уверявам Ви) какво представлява една Норвегия или Швеция, да речем, в контекста на политиките, свързани с деца. Не са еталон за качество, да Ви кажа.
Освен че са всеизвестни с нарушаването на правата на децата и техните родители (особено Норвегия, съдена не знам колко пъти вече в ЕСПЧ), тези държави са известни с наркоманизацията и алкохолизма сред подрастващите. Нивата на образованост дори не ги засягам. Норвегия – страната на инцеста и педофилията. Или Финландия – страната на алкохолиците и самоубийствата.
В родителското движение, в което бях, познавах лично няколко души – българи, живеещи в Норвегия от по 20–30 г. Единият бе много активен сред нас. Помагаше на български граждани в конфликт с Барневерн (социалните), на които искаха да им отнемат децата, да напускат страната своевременно, и същата остана на сухо – да си пуска протестни ноти до България. :)) Защо го е правил?
Защото Норвегия обича децата. Особено чуждите. Също като останалите скандинавски страни , в които цари абсолютен тоталитаризъм на държавно ниво спрямо родителите и правата им над децата. Както в училище, така и извън него. И ако момченцето ти СЕ Е ПОЧУВСТВАЛО момиченце и иска да ходи на училище с рокличка, а ти си против, ще си навлечеш проблеми. Меко казано.
Толкова по въпроса. В България тези чужди западни модели на СЕО НЯМА да бъдат инфилтрирани успешно. Нито сега, нито никога. Защо? Просто е. Ние сме друг манталитет. На книга може, но на практика няма да стане.
И слава Богу!
Още нещо. Социално-емоционалното обучение (СЕО) няма да се инфилтрира по СЪЩИЯ начин у нас. Да се пренесе един и същи модел едно към едно в чужда система е абсолютно невъзможно по ред причини – културни, икономически, социални, религиозни и т.н.
Отделно за нещо подобно са нужни години на корекции и нагаждане към модела. Тоест на национално ниво вероятно ще направят опит, но за да гонят дългосрочно целта за цялостна имплементация, ще минат поне 10 г.
Казвам го като човек, наблюдавал подобен процес на интеграция на чужд модел в нашето законодателство в сферата на социалните (семейните) политики.
Отделно този процес ще се забави и утежни поради всеизвестния факт, че ние по принцип бавно инфилтрираме у нас всякакви европейски практики и те отнемат години, за да се установят – първо като нормативна уредба, второ като прилагане. Което е добре в случая. Всеки дефект с ефект!
Но! Това никак не означава, че няма да се върви в тази посока. Ще се върви. Макар и с малки стъпки. Дори и това правителство в този мандат да не успее да приеме поправките в ЗПУО, то следващото ще го направи. Затова единственият начин за противопоставяне на подобни чужди на социокултурния ни модел практики са СЕМЕЙСТВОТО и семейните връзки.
Колкото по-тесни са те, толкова по-трудно една система може да влияе върху детето, без значение от похватите ѝ. Това е основното заключение, до което не аз, а хора много преди мен са стигнали в научния си анализ. ЮЮ (детското правосъдие, ювеналната юстиция) системата е на същия принцип. Те винаги са с едни и същи характеристики, същност и цел. Инвазивни са и са агресивни.
Свикне ли човек да ги разпознава, се научава и да ги отблъсква, за да ограничи въздействието им върху детето. Въпрос на самообучение. Но трябва да се чете как да се разпознават, как да се отблъскват, какви грешки да не се допускат, за да не се осъществи пробив и да пострада детето и семейството му.
Така, че единственото, с което мога да се съглася с онези върли защитници (според мен либерали), които така компетентно изсипват световната литература по психология в коментарите си в подкрепа на емоционалното обучение в училищата, е да се чете. Има достатъчно вече създадени родителски организации от националното движение на родителите от 2019 г., чиято основна функция е да информират обществеността при подобни нови за страната ни ЧУЖДИ ЗЛОВРЕДНИ модели. Будният родител е защитен родител.
