По време на Първата световна война Дико Илиев създава първото си хоро.
Композиторът на емблематичното „Дунавско хоро“ Дико Илиев посвещава почти целия си живот на музиката, създаването на духови оркестри и обучението на поколения музиканти. Оряхово заема особено място в неговия житейски и творчески път, а днес градът пази паметта му чрез музей, архивни материали, музикални издания и традиционните празници на духовите оркестри.
Пред камерата на БГНЕС неговата история разказват директорът на Историческия музей в Оряхово д-р Евгения Найденова и уредникът на къща-музей „Дико Илиев и духовите музики“ Галина Пацева.
Дико Илиев е роден през 1898 г. в село Карлуково, Ловешко, в бедно семейство. Любовта му към музиката се проявява още в детството. Като малък той дори опитвал сам да си изработва музикални инструменти от дърво, разказва Пацева.
Родителите му виждат интереса му към музиката и решават да го изпратят да учи към оркестъра на 16-и Ловчански полк в Орхание, днешен Ботевград. Така едва 13-годишен Дико Илиев става част от военния оркестър. Заради възрастта му не може да получи военен чин и със специална заповед е назначен като музикант-ученик.
Именно оттам започва дългият му път като изпълнител, композитор и човек, посветил огромна част от живота си на развитието на духовата музика.
Първото хоро се ражда на фронта
По време на Първата световна война Дико Илиев създава първото си хоро. Поводът е желанието му да повдигне бойния дух на своите другари на фронта.
„Самият той разказва в спомените си, че наблюдава хората - дори тъжни и умислени, когато засвири музиката, едно хубаво хоро, всички се хващат и техният дух и настроение се повишават“, каза уредникът на къщата-музей.
За първи път произведението е изпълнено от полковия оркестър на фронтовата линия. Композиторът остава свързан с полка до края на войната, а след това за кратко се завръща в родното Карлуково. По-късно семейството му се преселва във Воеводово, намиращо се недалеч от Оряхово.
Тогава започва и дейността, заради която впоследствие той е определян като „Апостола на духовата музика“. Дико Илиев създава духови оркестри в различни населени места, сред които Буковци, Ботево и Рогозен, и работи непосредствено с музикантите за усвояването на различни произведения.
Оряхово се превръща в творчески дом на композитора
През 1931 г. Дико Илиев идва в Оряхово, където става музикант в оркестъра на 36-и Козлодуйски полк. Освен музикант той е и щаб-тръбач. В този период композира множество хора и маршове. За кратко съдбата го отвежда в София, където също свири във военен оркестър, но връзката му с Оряхово остава трайна.
През 1948 г. Дико Илиев получава офицерско звание и става ръководител на духовия оркестър. През 1964 г. отново се установява със семейството си в Оряхово, където става директор на детската музикална школа и ръководител на духовия оркестър към читалището. Там работи до пенсионирането си.
„Може да се каже, че в биографията му най-дългият период и целият му живот са отдадени на музиката - както на композирането, така и на изпълнението“, обобщи Пацева.
„Дунавското хоро е символ на българската душа“
Най-разпознаваемото произведение на Дико Илиев - „Дунавско хоро“, е създадено през 1937 г. Според директора на Историческия музей в Оряхово д-р Евгения Найденова самото заглавие подсказва откъде идва вдъхновението - от Дунав, неговата величественост и природата на Оряховския край.
„Дико Илиев вижда красотата на Оряховския край, силата на Дунава и това няма как да не докосне душата му, таланта му и оттук да излезе „Дунавското хоро“, чиято сила не заглъхва през годините“, заяви тя.
Любопитното е, че през 1937 г. композиторът все още работи в София. За Найденова това показва колко силна следа вече са оставили у него Оряхово, Дунав и хората от този край.
С времето произведението се превръща в неизменна част от едни от най-важните моменти за българите.
„То кара българите да се хванат ръка за ръка, да заиграят на всеки свой личен или официален празник. „Дунавското хоро“ е това, с което започваме Новата година, за да си пожелаем здраве, берекет и благополучие. Това е символ на българската душа“, подчерта д-р Найденова.
За хората в Оряхово той остава „бай Дико“
Паметта за Дико Илиев в Оряхово обаче не е свързана единствено с музикалното му наследство. Хората, които лично са го познавали, помнят неговата човечност и отношението му към околните.
„Тези, които са се докоснали до него, носят в спомените си неговата човечност. Той винаги се е отнасял с уважение към своите съседи, към музикантите в оркестъра, с които е свирил. В Оряхово няма да чуете по-възрастните хора да казват Дико Илиев - всички казват бай Дико“, заяви Пацева.
Именно това обръщение според нея показва отношението на местните хора към композитора и мястото, което той продължава да заема в паметта на града.
Личните вещи разказват историята на твореца
Музеят, посветен на Дико Илиев и духовите музики, е открит през 2018 г. Сградата не е оригиналният дом на композитора. Къщата, в която той е живял със семейството си, е разрушена вследствие на свличане на земни маси.
В музейната колекция обаче се съхраняват няколко особено ценни лични вещи и документи. Сред тях е работната тетрадка на композитора, в която са записани произведенията му от периода 1932-1934 г. Тя е дарена от неговите внуци при откриването на музея.
Пази се и бележникът, в който Дико Илиев е записвал часовете си в музикалната школа и работата с децата, които е обучавал да свирят на акордеон. Сред експонатите са още негово палто и часовник, с който е награден по случай 70-годишнината си.
Музеят разполага с богат снимков материал, както и със записани спомени за композитора. При откриването му един от неговите внуци, който също носи името Дико, разказва за годините, прекарани с дядо му, включително как композиторът го е учил да свири на акордеон. Съхранени са и спомени на по-възрастни музиканти, работили непосредствено с Илиев.
Дико Илиев създава повече от 19 духови оркестъра в Северозападна България
Историческият музей в Оряхово продължава да изследва и популяризира творческото наследство на Дико Илиев. Сред инициативите е издаването на сборник с десет научни статии, подготвени след тематична научна конференция в града.
В публикациите са събрани и по-малко известни факти за композитора и особеностите на неговото творчество. Музеят е подготвил и изложба, посветена на делото на Дико Илиев, в която са представени духовите инструменти в един оркестър, както и информация за многобройните състави, които той е създавал в Северозападна България.
„Вероятно те са повече от 19. Представете си един човек да посещава толкова много места, с толкова много групи, толкова много хора да работи. Той се е раздавал за хората, бил е изключително работлив“, каза д-р Найденова.
Тази отдаденост е и причината Дико Илиев да бъде наричан „Апостола на духовата музика“.
Музеят е успял да преиздаде и шест диска с негови произведения, включващи значителна част от оставеното от композитора наследство - хора, маршове и други творби.
Празниците на духовите оркестри продължават традицията
Един от най-видимите начини, по които Оряхово съхранява връзката си с Дико Илиев, са празниците на духовите оркестри.
Началото им е поставено през 1988 г. като празник на селските духови музики. Причината е, че именно в селата духовите оркестри са били неразделна част от всекидневието - присъствали са както на празниците, така и в делничния живот.
Няколко години по-късно проявата става ежегодна, а форматът се разширява, за да могат в него да участват не само селски, но и военни, градски и любителски духови оркестри.
Традицията продължава и днес по време на Панаирните дни на Оряхово. Така наследството на Дико Илиев остава живо не само зад витрините на музея. То продължава чрез музикантите, духовите оркестри и хората, които се хващат ръка за ръка на неговите хора. А „Дунавското хоро“ остава най-разпознаваемото доказателство за силата на музиката му - мелодия, която десетилетия след създаването си продължава да събира българите на празник и да свързва името на „бай Дико“ с Оряхово, Дунав и българската музикална традиция. | БГНЕС
