Либералният подход, който
се прилага в образователната система показва своите негативи
Очакванията на почти всички в образователната система са свързани със забрана за използването на мобилни телефони. Нещо повече и със забрана на социалните мрежи за непълнолетни до 16 годишна възраст с оглед на случващото се в страната ни. Това заявява директорът на 119-o СОУ в София Диян Стаматов пред „Труд news“. Питаме го и за предстоящата реформа в образованието, за прилагането на изкуствения интелект в училище.
- Г-н Стаматов, как ще започне учебната година за вас?
- Със спокойна организация, няма промени по отношение на основните пунктове свързани с организация, изпити. Няма промяна по отношение на учебни планове и учебни програми - общо взето обстановката е без изненади.
- Успяхте ли да решите проблема с телефоните?
- В Закона за предучилищно и училищно образование е разписано, че телефони не се използват по време на учебната дейност. Всяко училище само си организира механизма за събиране на телефони, за тяхното обезопасяване в рамките на учебния процес. Слабата страна е, че няма все още никакъв елемент на санкция, по отношение на онези ученици, които не са си оставили телефоните и продължават да си играят през учебните часове. Франция и нейният президент преди седмица забраниха мобилните телефони в гимназиален етап. Преди няколко години направиха същото и с прогимназиалния етап и това е една много сериозна стъпка за успокояване на образователната система и за концентрация на ученическата мисъл в учебната дейност. В България всичко това е на етап разговор и необходимост от сериозно консенсусно решение на Народното събрание.
- Какво решение очаквате от НС?
- Очакванията на почти всички в образователната система са свързани със забрана за използването на мобилни телефони. Нещо повече и със забрана на социалните мрежи за непълнолетни до 16 годишна възраст, с оглед на случващото се в страната ни. Все пак основният проблем и основният нов наркотик са мобилните телефони и социалните мрежи. Те по никакъв начин не действат позитивно на образователната система, а по-скоро развалят всичко, което учителите са постигнали в хода на учебния ден.
- Сериозен проблем в училище е насилието, как може да бъде намалено?
- Либералният подход, който се прилага в образователната система показва своите негативи. Подрастващите са много по-различни от поколението, което беше преди 2000 година. Примерите от Пловдив и агресията през миналата година показват, че понякога са необходими сериозна санкции - такива, в които да се сигнализира на извършителя, че има неща, които носят след себе си много сериозна отговорност и тя трябва да бъде понесена по един справедлив и съзнателен начин. Ето това липсва в образователната система в момента заради изключително сложната сложното налагане на санкции. И в момента има възможност за налагане на санкции, но административния път, който трябва да бъде изминат, за да бъдат приложени е толкова продължителен, бавен и дълъг, че в повечето случаи санкции по никакъв начин не се налагат върху тези, които са ги заслужили. Това започва да се превръща в сериозен проблем.
- Говорите за познатите ни санкции, най-строгата от които е преместване в друго училище?
- Санкциите, които в момента съществуват са забележка, предупреждение за преместване в друго училище и преместване в друго училище. И трите санкции се прилагат изключително бавно и не оказват въздействие по отношение на тяхната роля. А тяхната роля обикновено е възпитателна и такава, че да запази правата на тези, чиито права са били нарушени. В конкретния случай много често в образователната система предпазваме нарушителя, но по този начин показваме лошото от несанкционирането на поведението на всички останали.
- Помагат ли ви педагогическите съветници и психолозите за справяне с кризисни ситуации и успяват ли да повлияят върху децата, склонни към насилие?
- В училищата, където има назначени педагогически съветници, ресурсни учители и психолози ролята им е изключително полезна и значима. Тя ще става още по-силна в годините напред, защото поколението, което сега расте, има нужда от подобна добра комуникация. Много често добрите разговори, които се случват са по-силни при педагогическия съветник, при психолога, отколкото в семейната среда и това показва, че семейството не винаги успява да изиграе своята положителна роля. На много места виждаме семейства с проблеми, които рефлектират върху подрастващите.
- Смятате ли, че е добре да има оценка за поведение и тя би дала положителни резултати за възпитанието на децата?
- Това е предложение на единия синдикат на учителите в България. Нашата организация, на директорите в странат е на мнение, че възможностите за налагане на санкции по отношение на недисциплинираното поведение на учениците би могла да се облекчи, да няма този сложен административен ход, който съществува в момента, за да могат да бъдат прилагани малко по-ефективно и пълноценно самите форми на санкциониране. Подобни предложения сме изпращали няколко пъти през последната година и те са стигнали до Народното събрание и комисията по образование, за да могат да бъдат приложени законодателно. За мен оценката на поведението има много пряка връзка с близкото минало в образователната ни система. Заради това подобна оценка не би се приела нито положително, нито би изиграла някаква роля в образователния процес. Оценките, които в момента се поставят са просто оценки, те отразяват временното състояние на знанията, но не биха могли да отразяват и временното състояние на поведението на учениците.
- Правителството подготвя нов модел за финансиране на средното образование, който ще обвързва средствата не само с броя на учениците, а и с качеството на обучението бихте ли коментирали идеите в проекта?
- На този етап не бих могъл да коментирам идеи, защото няма такива. Има представени в медийното пространство някакви желания за промяна без те да са подредени в някакъв формат. Според мен настоящият вариант на делегираните бюджети, в който има застъпени повече от 15 компонента е най-рационалният, най-справедливият, най-правилно работещият в системата и единственото, което е редно да се допълни е компонентът за качеството на образованието, на постигнатите резултати, на напредъка на учениците. За да се случи това е необходимо един много добър, обмислен механизъм с опростени правила, който да бъде апробиран в чест от образователната система - поне в 10% от нея и чак тогава приложен, за да се видят позивите или евентуално негативите при една такава допълнителна компонента в делегираните бюджети.
- Външните оценявания не дават ли оценка за качеството на обучението?
- До голяма степен външните оценявания би трябвало да бъдат един от елементите на качеството на образованието, но не само те. Трябва да се добавят и индивидуалният напредък на самия ученик, при входа му в образованието и при изхода, както и да се отразят на ниво област и образователна институция. Защото ако бъдат използвани само входните и изходните нива на националните външни оценявания, това би довело до негатив още по-силен за онези училища, в които се обучават слабо мотивирани ученици. А всички елементи на финансирането трябва да имат положителен характер, включително и за тези училища, в които има слабо мотивирани ученици.
- Според образователния министър моделът „парите следват ученика“ бил изчерпан. Всъщност, този модел не прави ли така, че изкуствено, само на книга да се задържат ученици, които не посещават учебни занимания, за да не се губят пари?
Образователната система в страната е задържаща. Ролята на училището не е да изключва и отстранява ученици, а да направи всичко възможно в училище да останат колкото може по-дълго ученици, които да бъдат ограмотени, образовани и възпитани. Самото механично отстраняване на ученик няма да доведе нито до обедняване на училището, нито до забогатяването му, както няма да доведе за благото на отделния ученик. Социалната роля на училището никога не трябва да бъде забравяна - в училището има място и за слабо мотивирани ученици, както и за другата група ученици. Училището не е място само за отличници и за напреднали и тук финансовият модел не би трябвало да бъде обвързан само с това да се обучават отличници.
- Делегираните бюджети не водят ли до сериозни диспропорции в учителските заплати в големите и малките училища?
- Делегираните бюджети, които в момента се прилагат в страната са сложна компонента от много елементи. В тях броят на учениците, и правилно, е най-високият процент, защото въз основа на това се формира и самата образователна институция. Има училище там, където има ученици. Но към всичко това се добавят средства за деца със специални образователни потребности, средства за деца от уязвими групи, средства за деца, обучавани в отдалечени места, средства за транспорт, за стипендии, за защитени и обединени училища. И така стигаме до около 15 компонента на системата за делегирани бюджети и тук никак не е правилно повтарянето, че механизмът „средствата следват ученика“ е най-важният елемент. Колкото до заплатите на учителите чрез колективното трудово договаряне, което има в страната за ниво средно образование е гарантиран минималният ръст на заплатите, който никъде не е по-нисък от това, което е гарантирано. Разбира се, че има разлики в отделните училища по отношение на заплатата на учител, който току що прохожда, от учител, който е с 10-20 години стаж. Тези разлики обаче не бива по никакъв начин да трябва да бъдат противопоставяни с една изключително успешна и правилна политика, каквато са делегираните бюджети.
- Непрекъснато се говори, че голяма част от учебния материал е доста остарял и е време да се осъвремени, а от друга страна се дискутира и въпросът за редуцирането му. Какво според вас трябва да се случи?
- Може да се каже, че учебното съдържание всеки ден остарява, защото живеем в силно информирано време, но устоите на образованието вървят в изучаването на постулатите, които съществуват, а не в големите новости. Най-трудната част, която предстои като задача пред нашето министерство е свързана с промяна на учебните планове. Т. е. какво, кога и по колко да се изучава по съответните предмети. Това наистина не е лесна работа, защото живеем в дигитално време, във времето на изкуствения интелект, който трябва да бъде застъпен в образователната ни система. Последните два компонента, които споменах - дигитализацията и изкуствения интелект са съвсем нови елементи от 5-8 години, а стабилността на образователната система е в това, че тя е консервативна, не толкова бързо променяща се и изключително внимателно трябва се променя учебното съдържание. Да, то трябва да бъде съответстващо на днешното поколение, за да може да бъде използваемо, гъвкаво и прагматично през следващите години, когато учениците излязат от системата.
- По какъв начин учителите успяват да ограничат учениците от това да пишат домашните си чрез изкуствен интелект?
- Това е проблем, който не е само български. Това е световен проблем. Забраната на мобилните телефони и забраната за използване на мобилните мрежи по време на образователния процес е в пряка връзка с тази много важна компонента от прилагането на изкуствения интелект в образователната ни система. За да има смисъл прилагането и използването на изкуствения интелект в образователната сфера, трябва да бъде под прекия контрол на учителя, а не самостоятелно всеки ученик да смята, че може да надхитри системата. Няма как това да се случи.
- Питам как при писанe на домашни се проверява дали ученикът е използвал изкуствен интелект?
Практиката показва, че ежедневно учениците използват изкуствен интелект. Когато се наложи да решат задачата пред класа се вижда дали имат проблем. Ако са използвали изкуствен интелект в домашното, а на дъската не могат да решат задачата, се разбира, че не са се справили сами. И това намира отражение върху оценяването. Да, тук ще имаме сериозен проблем и с родителите, които ще опонират, че детето им е решило задачата. Но имайки предвид консервативния характер на образованието и факта, че учителят е по-значимият фактор, това е много съществено.
- Има ли шанс учителите отново да станат авторитети за учениците?
- За голямо съжаление живеем във време, в което по принцип няма авторитети и образованието е силно боледуващо от този казус. Учителят не се приема за авторитет както от родителите така и от учениците. Хубавата страна е, че почти винаги на финала на образованието си учениците си тръгнат с много голяма любов, респект и уважение към учителите. Може би пътят за достигане на доверието се показва от днешното поколение - доверието не е даденост, то се извоюва.
Нашият гост
Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е биология и педагогика на преподаването по биология в Софийския университет. От 2006 г. е директор на столичното 119-о СОУ “Акад. Михаил Арнаудов”. Преди това е ръководил 8-о и 150-о училище в София. В професионалния си път е бил учител и заместник-директор. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. бе зам.-министър на образованието, а в периода 2019-2023 г. бе общински съветник в София. Председател е на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България.
Автор: Павлина Живкова
trud.bg
