Страната има потенциал да участва в производството на нови енергийни технологии и критични суровини, но бъдещето на индустрията зависи от инвестициите в наука, технологичния трансфер и предвидимите регулации.
България разполага с индустриална база, научен потенциал и традиции в добива и преработката на суровини, които могат да се превърнат в основа за по-висока икономическа конкурентоспособност. Наличието на ресурси обаче не гарантира автоматично индустриално развитие. Между енергийната обезпеченост и създаването на добавена стойност стоят енергийната сигурност, предвидимата регулаторна среда, достъпът до технологии и способността на икономиката да привлича инвестиции.
Това е една от основните тези на доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в интервю за БГНЕС, посветено на новата му монография „Енергетика и индустрия. Ресурси, пазари и конкурентоспособност“.
Според доц. Георгиев пътят от наличието на енергийни ресурси до тяхното превръщане в брутен вътрешен продукт преминава през няколко последователни етапа. На първо място е гарантирането на енергийната сигурност, следвано от създаването на пазарна и регулаторна среда, която насърчава инвестициите. Не по-малко съществен е достъпът до технологии и знания, позволяващи ресурсите да се превръщат в полезни енергийни услуги за иновативна икономика.
„Понякога ни пречи скоростта, понякога навикът и използването на стари модели в бизнеса и регулациите. В настоящата геополитическа обстановка обаче най-сериозната пречка са високите цени на енергийните ресурси и противопоставянето, което отблъсква инвестиции. Когато сигурността на доставките и функционирането на пазарите са под натиск, реализацията на следващите етапи от конкурентоспособността става много по-трудна“, посочва доц. Георгиев.
Регулациите – бариера пред индустриалните иновации
Показателни за значението на институционалната среда са два български индустриални казуса, включени и в монографията. Първият е инвестицията на голямо индустриално предприятие в декарбонизация и екологизация на производството, включваща осигуряване на собствена електроенергия и модернизация на производствени съоръжения. Другият е проектът на „Девня Цимент“ за улавяне на въглероден диоксид от производството и съхранението му в геоложки формации. Въпреки полученото финансиране от Европейската комисия реализацията му се забавя заради недостатъчно подготвена регулаторна рамка и липса на координация между институциите.
„Когато трябва да се приложат нови технологии и иновации, регулациите и институционалната подкрепа често не са достатъчно добри“, отбелязва деканът.
Като възможен инструмент той посочва т.нар. регулаторни „пясъчници“ (regulatory sandboxes) – специални режими, в които иновативни технологии могат да бъдат тествани и внедрявани пилотно, без да попадат в ограниченията на съществуващите правила, създадени за традиционни производства. Сред перспективните решения са малките модулни реактори и новите технологии за съхранение на електроенергия, включително чрез сгъстен въздух и гравитационни системи.
Критичните суровини и индустриалната основа на България
Страната има реални предпоставки да участва в европейските вериги за доставка на критични суровини. Доц. Георгиев се позовава на изследване, осъществено от учебно-научната лаборатория NetZeroLab на Стопанския факултет със съдействието на специалисти от Геолого-географския факултет на Софийския университет. То оценява потенциала за добив и преработка на критични суровини в България като значителен.
Според него по-доброто използване на европейските законодателни инструменти, включително Акта за промишленост с нулеви нетни емисии (Net-Zero Industry Act), може да създаде условия за развитие на нови производства. Това обаче изисква преодоляване на продължителните регулаторни процедури и затрудненията при екологичните оценки.
Доц. Георгиев подчертава, че България все още има силни позиции в минното дело, цветната металургия и преработката на метали. Сред индустриалните центрове и предприятия, които поддържат тази база, той откроява Средногорието и производители като „Аурубис“ и КЦМ.
Тази индустриална основа обаче е подложена на нарастващ натиск от високите цени на електроенергията и въглеродните квоти. Доц. Георгиев предупреждава, че част от енергийната интензивност на българската икономика произтича от самата структура на производството, а не непременно от ниска ефективност.
„Необходимо е да не загубим индустриален сектор, който има все по-голямо глобално значение. При някои производства, например при електролизата за получаване на катодна мед, потреблението на електроенергия е обусловено от самия технологичен процес и не може да бъде намалено произволно“, обяснява той.
Науката трябва да се превърне в индустриална стойност
Като стратегическа посока за България доц. Георгиев определя по-тясната връзка между научните изследвания и бизнеса. Според него страната разполага със силни научни звена и учени, но е необходимо резултатите от изследователската дейност да намират по-пряк път към производството и създаването на нови продукти.
Той откроява и възможностите на цифровите технологии и изкуствения интелект за оптимизация на производството и потреблението на електроенергия, както и привличането на нови технологични производства в Европа и България, включително чрез партньорства с китайски компании.
В тази перспектива технологичният трансфер не трябва да се изчерпва със сглобяване на готови изделия. България има интерес да участва в самия иновационен и производствен процес, включително в изследователската дейност.
„Ключовото е България да не бъде само производствено звено, а да участва в иновационния процес – от момента, в който научното знание намира приложение в индустрията, до самите производствени процеси и изследователската дейност, свързана с тях“, подчертава доц. Георгиев. І БГНЕС
Валентин Любенов
4 minutes before
Да,със сигурност е така.И това го знае всеки второкурсник-икономист. Икономика не се гради върху "сглобяване", а върху производство "от-до". За съжаление през последните 30 години се заложи на първия модел,защото е значително по-евтино за външните "инвеститори".
Коментирай