Едно евро, вложено в превенция, вероятно се връща като 10, поне 15 евро, спестени от гасене на пожари
По-малкото изгорели площи тази година не трябва да ни успокояват. Условията за възникването на огромни пожари и пожари с човешки жертви в България се увеличават ежегодно. Инвестицията в превенция може да спести многократно повече средства за гасене и възстановяване. Това заяви пред БГНЕС лесовъдът доц. д-р Георги Костов от Лесотехническия университет.
Причините за увеличаването на риска от горски пожари са много и са комплексни, посочи доц. Костов. По думите му сред основните обективни фактори са състоянието на земеползването и горските ресурси в България.
„Земеделското земеползване е доста интензивно и често не съвсем съобразено с правилата. Горите на границата със земеделските площи, най-вече в ниската част на страната, са в състояние, което предполага много суха маса, храсти и липса на буферни зони. Това са предпоставки, натрупвани през годините“, обясни той.
Към това се добавят климатичните промени – горещите вълни и продължителните сухи периоди, но и валежите, които понякога падат за кратко време и в голямо количество. Според доц. Костов важен фактор е и демографското състояние на отделните райони.
„Има територии, в които няма население, което да ползва земята, и природата се изоставя. Такива са големи части от Северозапада, Югоизтока и други райони“, каза лесовъдът.
Човешкият фактор
По статистика между 95 и 98% от пожарите са предизвикани от човешка небрежност, посочи доц. Костов. Едва 1–2% са вследствие на естествени явления, най-често мълнии.
„Човешката небрежност е невнимателно боравене с огън, хвърляне на фас или стъклена бутилка, която може да пречупи светлината и да запали сухите треви“, каза той.
По думите му обаче проблемът не се изчерпва с поведението на хората. Доц. Костов постави силен акцент върху превенцията – почистването на трасетата от двете страни на пътища, проводи и друга инфраструктура, както и на терените около населените места.
„Има много населени места, в които живее само възрастно население, има изоставени къщи и това засилва опасността от навлизане на пожари в населените места“, предупреди той.
Като пример доц. Костов посочи пожара в село Воден преди две години. По думите му стотици населени места в страната са в подобно уязвимо състояние.
Превенцията трябва да започва преди пожара
Според доц. Костов не е достатъчно само горите да бъдат добре управлявани. Необходимо е интегрирано управление на целия ландшафт, в което да участват държавата, местните власти, собствениците и всички заинтересовани страни.
„Сега всички чакаме държавата да реши този въпрос, а той не може да бъде решен само централно. Трябва да достигне до всеки един“, заяви той.
Доц. Костов смята, че именно местните власти трябва да бъдат двигателят на превенцията, защото са най-заинтересовани да опазят териториите си от пожари.
Проблемът е, че пожаробезопасни дейности се извършват от различни институции – горски, общини, земеделци, пътни служби и собственици на инфраструктура, но често без достатъчна координация.
„Те най-често ги правят сами за себе си, без да се интересуват какво правят останалите. А ресурсът за превантивни дейности е ограничен и често се подценява“, каза експертът.
По-малкото пожари не означават по-малък риск
Костов предупреди, че по-малкото изгорели площи през тази година не трябва да създават усещане за сигурност.
„Не съм сигурен, че можем да бъдем спокойни. Действително има по-малко изгорели площи и те са в пъти по-малко от миналата година, но юли беше влажен и това предпазва“, обясни той.
Според него България вече има по-добра готовност за реакция. Пожарната служба е натрупала опит, а изнесените представителства в най-пожароопасните места също допринасят за по-бързата реакция.
„Но кампанията не трябва да бъде само в пожароопасните сезони. Тя трябва да бъде постоянна и да стига до всеки“, подчерта Костов.
Въпреки подобрената готовност обаче той отправи сериозно предупреждение.
„Надявам се, че наистина сме станали по-умни, но се страхувам, че въпреки това реалните условия за възникването на мегапожари, на огромни пожари, които да вземат и човешки жертви, в нашата страна се увеличават ежегодно“, заяви лесовъдът.
Едно евро за превенция може да спести 15 за гасене
Доц. Костов е категоричен, че основният фокус трябва да бъде върху превенцията.
„Едно евро, вложено в превенция, вероятно се връща като 10, поне 15 евро, спестени от гасене на пожари, и вероятно стотици евро за възстановяване“, каза той.
Според него превенцията включва работа на терен, подготовка на техника и изграждане на пожароизвестителни системи, които да подават бърз сигнал.
„Ако пожарът бъде открит бързо, в първия половин час той много по-лесно може да бъде потушен“, обясни доц. Костов.
Той настоява и за постоянна информационна кампания, както и за намаляване на горимата маса в най-уязвимите зони.
„Ако няма етажност от треви, храсти и дървета, пожарът няма да се разпространява бързо. Той ще бъде бавен и ще можем да спасим важните за всички нас гори и защитени територии“, посочи експертът.
След пожарите идват и наводненията
Доц. Костов предупреди, че цената на пожарите не се измерва само с разходите за тяхното гасене.
Като пример той посочи Съединените щати, където само пожарът в района на Лос Анджелис миналата година, който изгори 20 хиляди хектара, е нанесъл щети за колосалните 50 милиарда.
„Когато загине природата, това е още по-голям проблем. Заедно с дърветата и екосистемите загиват животни и организми, които няма как да се евакуират“, каза той.
Доц. Костов припомни пожар край Варна преди две години, при който малки животни, бягащи от огъня, са излезли на магистралата и са загинали.
„Няма нищо по-тъжно“, каза той.
По думите му последствията от пожарите продължават дълго след потушаването им.
„Лошото е, че след пожарите идват и наводненията. Когато няма растителна покривка, няма какво да задържи водата. Тя бързо се оттича, а почвата също изгаря. Възстановяването на почвата може да отнеме хиляди години“, предупреди доц. Костов. І БГНЕС
