Бях гледал едни много яки видеа в ТикТок, в които възрастен човек си пазарува на касата и когато дойде време да плати, човекът отзад му плаща сметката с карта. И си казвах, че това е много яко и ми се иска и аз да помогна по този начин на някого. Ама винаги пред мен на касата са били хора, които видимо нямат нужда от такава помощ.
Докато не дойде днес моментът, в който възрастен човек в Билата си беше взел кисело мляко, някакви бисквити, лимонада и още няколко такива неща и видях, че може би има нужда да му помогна. Та човекът за мое щастие каза с карта, че ще плати и в моментът, в който устройството светна, бутнах моята карта. Това ме накара много яко да се почувствам. Честно ви казвам.
И човекът се обърна озадачен към мен и си казах край, тука сега ще ми направи скандал, че му плащам сметката. Защото и това ми се е случвало. А човекът само ме погледна и каза: “Благодаря ви!”. И аз в шок. С отворена уста. Бях готов да се обяснявам, даже да лъжа, че имам рожден ден. Бях готов на всичко. Но не. Той просто каза Благодаря. Събра си нещата и тръгна. Нито сме се обяснявали, нито ми е благодарил сто пъти. Едно искрено благодаря значи повече от 100 фалшиви. И аз греех от щастие.
Не че съм му помогнал в животът на този човек, но просто се изкефих сам на себе си на постъпката си, колкото и егоцентрично да звучи. Разпънете ме на кръст, че съм се изкефил, че съм помогнал. Просто по такъв начин досега не го бях правил и само го бях гледал в нета. И то в нета е едно, ама на живо не са баш така нещата. Все няма подходящ човек.
И не знам колко беше сметката ама беше много малко. Сигурно под 20 евро. Обаче да ти кажат Благодаря с най-искрените кафяви очи значи много. И цял ден ми е готино и се усмихвам за това Благодаря. Защото и аз самият се почувствах, че денят ми не е празен и че съм дал моята частица на този суров свят.
Така че пробвайте го и вие. Съветвам ви да го опитате точно по този начин. Готин е и знаете, че наистина помагате и то даже виждате и за какво и на кого. А аз ще се оглеждам и за други хора и пак ще споделя, когато това се случи. Защото имам друга философия - доброто трябва да се казва и показва, защото така и други хора взимат пример и могат да го направят. Ето, само още един човек да реши да го направи, то още един възрастен човек ще се усмихне. Защо да го крием?
Борислав Борисов
Дамммм,
2 weeks before
случва ми се все по-често, но не с номера с картата, иначе и аз плащам с карта. Обикновено доплащам някаква чужда сметка с дребни пари, центове, евро-две, за да не връща човекът някой от взетите продукти. Но, има и горди хора, които не искат, едни ми каза "аз не съм просяк, работил съм 40 и не помня колко години, а да не мога сега да си платя в магазина". Дорева ми се и на мен, защото това бие по достойнството. Случва се да ме питат къде да ми върнат парите, отказвам, разбира се, малки суми са. В какви времена живеем само.......Но, да, човешко е да помогнеш, когато имаш възможност.
Коментирай