Елегантният геноцид с лекарствата

Все по-труден става достъпът до медикаментите, целта е стопяване на нацията

За Европейския съюз, колкото сме по-малко, толкова по добре. По-лесно ще ни забъркат в компота на глобализма

Геноцид е масово изтребление. Може да бъде показен с разстрели, концлагери и газови камери. Има обаче и елегантен, мълчалив и потаен. На такъв е подложен многострадалният български народ. Бавно и полека по здравната пътека спират достъпа до лекарствата. Пускат само застояла стока.

Стойчо Кацаров беше христоматиен пример колко вреден за здравеопазването може да бъде един здравен министър. С измамния Зелен сертификат пробутваше ваксини с изтекла годност. Дори кренвиршите, когато им изтече срока, ги бракуват. Обаче Европейският съюз разрешил да ни инжектират медицинския препарат и след крайната дата на флакончетата.

Знаем колко ни обича Европата. От Берлинския договор в 1878 г., през Ньойския в 1919 г. до Парижкия в 1947 година. За ЕС, колкото сме по-малко, толкова по добре. По-лесно ще ни забъркат в компота на глобализма. Без народностни и етнически предразсъдъци, като едноклетъчните в зората на еволюцията.

Христо Хинков демонстрира друг елегантен маньовър. Скъса хартиената и въведе електронна рецепта. За лекарства, които липсват в аптеките. Хората са принудени да газят половинчатия Шенген през границата. Купуват жизненоважните медикаменти в чужбина.

Стойчо Кацаров пробутваше ваксини с изтекла годност.

Малцина знаят, че три десетилетия след Освобождението Българската държава няма министерство на здравеопазването. Няма министър, който е хрантутник на бюджета и нехае за болежките на простолюдието. Народът пращи от здраве, докато за сефте е назначен чиновник с бяла престилка.

В първото правителство на младото княжество има само шест министерства. За сравнение сега са деветнадесет. Тогавашните мъдри управници спестяват здравното, защото знаят, че ще източва хазната без реална полза. Както е в сегашния исторически момент.

Строителите на съвременна България създават Върховен медицински съвет от професионалисти. Председател е д-р Димитър Моллов. Родом от Елена, той е завършил медицина в Московския университет. През 1879 г. пише първия здравен закон и първите правила за устройство на аптеките. Сред основателите е на Александровската болница, която днес се руши. Опасна е за здравето на пациентите и докторите.

Медицинският съвет компетентно управлява здравеопазването до 1911 г. Тогава иде на власт Иван Евстратиев Гешов. Като английски възпитаник, по тамошен модел пришива към вътрешното министерство здравето. Поверява го на Александър Людсканов.

Юрист по образование и прогресист по политически убеждения, Людсканов си няма хабер от медицина. Обаче владее изкуството на демагогията. По време на избори в село Драганово обещал да регулира реката, която наводнява землището. Инженери маркирали с колчета обекта, извършен бил и водосвет.

„Свети се вода в петък, събота мина, в неделя изборът. Цяло с. Драганово гласоподава за Прогресивнолибералната партия. В понеделник не се видяха нито колчета, нито инженерчета - всички си отидоха“, хроникира операцията Михаил Такев.
Александър Людсканов присажда демагогията в здравеопазването и тя става традиционна за това министерство. Неговият критик Михаил Такев също е изпечен популист. На предизборна обиколка, носел чифт цървули. Файтонът наближавал селото и Такев сменял обувките с опинците.

Така се приобщавал с широките народни маси. Слизал на мегдана, глашатаят събирал людете и той се обръщал към тях: „Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате.“
„Когато светът почиваше - възторгва се един слушател, - неговият глас се носеше по стъгди и мегдани, неговото слово вдъхновяваше, думите бяха на върха на езика му - той не се измъчваше да съчинява и не копаеше с игла кладенец, силите му друсаха тиранията на „фразата“, народът се привързваше и биеше вече дванадесетият час.“

Михаил Такев става служител на Хипократ през 1918 г. Есента гладните, окъсани и въшлясали войници тръгват към столицата да питат управниците защо са ги загробили в окопите. Вътрешният плюс здравен министър Такев решава да проведе санитарна операция. Да ликвидира въшките заедно с техните носители.

Във Военното училище Такев призовава юнкерите да смажат метежа. „Отечеството е в опасност!“, провиква се той докато си намества вратовръзката. Хиляди са жертвите, а за оцелелите в парламента е внесен закон за амнистия. Михаил Такев гласува против.

И други здравни министри колят народа, както турчин не го е клал. По време на червения и белия терор през 1925 г. такъв е ген. Иван Русев. Заедно с министъра на войната ген. Иван Вълков двамата провеждат геноцида на „безследно изчезналите“. Хиляди са умъртвени с примка на шията. Сред тях поетът Гео Милев и журналистът Йосиф Хербст.

Камионетка откарвала обречения на разпит. Докато го питали това-онова, му нахлузвали връв от палатка. Майсторът примкаджия Илия Ковачев свидетелства:

„Лицата, които са го довели на разпит, стоят близо до коленете му, готови да го притиснат при случай че започне да мърда. Хората, определени за слагане на примката, винаги стоят зад жертвата, за да не бъдат забелязани. Когато някой от екзекутираните биваше по-силен физически и правеше опит да се надигне, тогава се струпваха да дърпат връвта повече хора.“

„Телата на обесените - продължава душегубецът - веднага се прибираха и поставяха в чували, докато са още топли и се сгъват. Чувалите се завързваха със същата връв, с която бяха обесени. За по-голяма сигурност слагахме на врата им техните собствени колани.“

Сега такъв канибализъм няма. Примката се затяга елегантно, по европейски. За да купиш лекарство, ако изобщо го има, заставаш пред аптекаря като изповедник. Трябва да издиктуваш трите имена, ЕГН-то, постоянния адрес и личния лекар.
Миналата седмица отидох да си взема хапчето, без което не мога. Понеже нямам личен хрантутник в бяла престилка, изстрелях името Илия Ковачев. Оня, майсторът примкаджия!

Автор: Росен Тахов

trud.bg