Служебното правителство инициира подписването на договор за замяна на руското ядрено гориво между АЕЦ „Козлодуй“ с „Уестингхаус“ за пети енергоблок.
Знайни и незнайни политици се опитват да доказват колко по-добре и по-евтино е да се внася електроенергия в страната, отколкото да се произвежда и изнася
Основният участник в него е компанията „Уестингхаус“ с впечатляващия, излизащ извън дипломатическия протокол американски натиск
Експериментите са в основата на всяко откритие, но са опасни, ако не се гарантира сигурността на участниците. Става още по-несигурно, когато те са политкоректни и корпоративно мотивирани. Няма съмнение, че когато се експериментира в ядрената енергетика, вече става въпрос не само за геоенергийно преструктуриране, но и за сериозни последици за безопасност, околна среда, климат и всичко, което е модерно да се коментира, финансира и политизира.
През XXI век България се превърна в удобно поле за енергийни диверсификационни проекти с висока степен на геостратегическо позициониране. През последното десетилетие София отчиташе геоенергийните резултати от политическия натиск на Вашингтон. Спреният газопровод „Южен поток“, както и постоянните заигравания с АЕЦ „Белене“, а сега и с петролната рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“, са неоспоримо доказателство за опитите да се изхвърли България от енергийната балканска схема.
През годините знайни и незнайни политици се опитват да доказват в публичното пространство колко по-добре и по-евтино е да се внася електроенергия в страната, отколкото да се произвежда и изнася. Подобна теза е национално предателство, тъй като в съвременния свят производството и транзита на елементи от енергийния микс са гаранция за национална и регионална сигурност.
Не трябва също така да се забравя, че от 2022 г. институциите с гордост отчитат, че България е на 3-то място в Европа по износ на електроенергия. Известно е, че част от този износ е произведен от АЕЦ „Козлодуй“. И неслучайно през последните години в тази най-печеливша институция в държавната енергийна индустрия започнаха експериментите. Основният участник в тях е компанията „Уестингхаус“ с впечатляващия, излизащ извън дипломатическия протокол американски натиск.
Той се провежда в две посоки. Първата е свързана с договора да се строи 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“ с конкретен реактор AP-1000. Без обосновка, без публичен търг, без икономически и технологични параметри, България е готова да заложи разширяването на единствената си атомна централа на още един чертеж. Докато и ако въобще този проект стане факт, много вода ще изтече като се има предвид и, че само лицензионният период за изграждането на двата енергоблока е между 13 и 15 години.
Втората посока е с висока степен на непредсказуемост. Служебното правителство инициира подписването на договор за замяна на руското ядрено гориво между АЕЦ „Козлодуй“ с „Уестингхаус“ за пети енергоблок и с френската компания „Фраматом“ за шести енергоблок на централата.
Освен това от есента на миналата година започнаха да се случват интересни неща около т.нар. диверсификация. Оказа се, че без да се чакат резултатите от анализа, който България плаща на американската компания, за да се самоанализира за лицензирането на своето ядрено гориво за използване в българската АЕЦ, временният кабинет взе дългосрочно решение. Това става преди да изтече настоящият договор с „Росатом“. Естествена е реакцията на „Росатом“, който изпраща официално писмо до министъра на енергетиката Росен Христов с ясно изразено безпокойство за грубото нарушаване на важни за безопасността на атомната централа елементи. Професионално се обосновава безпокойството от липсата на информация от българска страна и реалната опасност от катастрофални последици без необходимата съгласуваност с производителя на реакторите. Експлоатация с недоказана съвместимост гориво води до риск, отговорността за който ще носи изцяло операторът на АЕЦ "Козлодуй“. В писмото се представят факти за коректността на настоящите доставки на ядрено гориво за България, както и за тези към други държави от ЕС. Представените в писмото на „Росатом“ доказателства за правна некоректност от българска страна би довело до съдебни спорове. Има реална опасност да се повтори казусът с АЕЦ „Белене“, когато България бе осъдена да плати 600 млн. евро. В сегашния случай удобната формула „руската инвазия в Украйна“ едва ли ще спаси София от негативни съдебни резултати.
Явно евроатлантическата коректност е по-важна от националната и енергийната сигурност на България и региона. Експериментът продължава.
Автор: Проф. д. и. н. Нина Дюлгерова
trud.bg
