Народните представители приеха окончателни промени в Гражданския процесуален кодекс, предаде
„Фокус". Промените бяха дебатирани и гласувани в рамките на две пленарни заседания.
След направените промени гражданите вече няма да могат да бъдат съдени без да знаят. Невъзможността ответник по дело да бъде намерен на посочения адрес ще се констатира най-малко с три посещения на адреса от връчителя. Съдът служебно ще проверява и местоработата на ответника и ще разпорежда връчване по местоработата.
С промените депутатите намалиха таксите на частните съдебни изпълнители и дадоха възможност на длъжниците да оспорват оценките на недвижимите имоти, когато се изнасят на публична продан.
Вече няма да се допуска обезпечение на иск върху вземания на лечебните заведения от НЗОК. Както досега не се допуска и обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по Закона за лечебните заведения. В закона се запазва недопускането на обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.
За предявените с една молба искове в защита на един интерес ще се събира една държавна такса върху защитавания интерес, независимо от броя на ответниците.
Депутатите решиха за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса да се събира от всички интереси.
Омбудсманът Мая Манолова заяви, че ако се окаже, че и след промяната в закона частните съдебни изпълнители го заобикалят, ще внесе нови промени.
„Благодаря ви за това, че застанахте на страната на вашите избиратели по една тема, която е изключително болезнена за тях. Знам, че не беше лесно. Не беше лесно да се удържи на натиска на частните съдебни изпълнители, но това беше и тест за този парламент", обърна се тя към депутатите.
По думите ѝ това е първото Народно събрание, което се е осмелило да ограничи свръхправомощията на частните
съдебни изпълнители.
cross.bg
