Началото на най-великия период в българската археология

Разказът за големите открития започва с видния учен Георги Китов

Старосел и могъществото на одринските царе

Подемът дойде след тежката икономическа криза от 90-те години на ХХ в.

Няма съмнение, че тази година бе сред успешните в историята на нашата археология. Тя ни припомни позабравеното чувство на гордост от началото на новото хилядолетие, когато информацията за поредните сензационни успехи на българските учени обикаляха мълниеносно света. Ето защо през следващите седмици искам да се върна към тези славни времена и да припомня на читателите за големите открития, направени през първите години на XXI в.

За този „бум” в българската археология имаше обективни предпоставки. Подемът дойде след тежката икономическа криза от 90-те години на ХХ в. Тогава обемът на разкопките бе сведен до минимум. При стабилизацията след 1998 г. стана възможно да се говори за мащабни проучвания. Но те вече не трябваше да бъдат самоцелни и свързани единствено с тясно научни задачи. Защото на преден план излезе въпросът за развитието на културно-историческия туризъм, чиито локомотив несъмнено са археологическите паметници.

Не че през предишните години българските учени не бяха правили значителни открития. Те обаче бяха отразявани в малки карета някъде на последните страници на вестниците. Ето че сега археологът се превърна в един от главните герои на медиите. Естествено в това отношение е важна неговата харизматичност и умение да представи своите постижения. 
Разказът за големите археологически открития от първото десетилетие на ХХІ в. няма как да не започне от нашия виден учен Георги Китов, който си отиде на 14 септември 2008 г. едва на 65 години. Страстта на археолога бяха тракийските надгробни могили и заровените в тях тайни. Разкритото от него многократно надхвърля направеното от други специалисти. 

Аз се запознах с него през 1977 г. на първото му голямо попадение – ,,Жаба могила” край Стрелча. Тогава в археологическите среди кипяха ожесточени спорове. Редица учени се противопоставяха на използвания от Китов машинен метод за проучване на надгробните могили. В техните аргументи имаше основание. Бързото разкопаване на паметниците може да доведе до загубване на ценна информация относно културните напластявания. Археологът и неговите последователи пък винаги са отговаряли, че така те се опитват да изпреварят ужасната напаст за нашето културно-историческо наследство - иманярите. Аз няма да взема отношение към тези дебати, защото смятам, че това е работа на историята. Неоспорим факт е обаче, че българските музеи са пълни със скъпоценности, открити от експедициите на Георги Китов.

,,Жаба могила” се оказа забележителен архитектурен комплекс от V-ІV в. пр. Хр. Гробницата е ограбена още в древността, а от другата страна археолозите откриха предназначен за погребания тракийски цар храм-мавзолей. Уникални са скулптурните изображения на лъвове и Горгоната Медуза, украсявали някога фасадите на сградите. 

Изследванията на Георги Китов бяха насочени основно към територията на Одриското царство, което през V-ІІІ в. пр. Хр. се простира между Черно море, Дунав и Родопите. Руините на столицата му Севтополис са до днешния град Казанлък. Най-известните царе на одрисите са Терес (490-464) и Ситалк (464-424), които са сред прочутите исторически личности от своето време.

Именно с тях се свързват важните открития, направени от Георги Китов край близкото до Хисаря село Старосел през лятото на 2000 г. Там в една огромна могила бе разкрит своеобразен храм-гробница, може би предназначен за цар Ситалк. Съоръжението се състои от две разположени едно след друго помещения – първото с квадратен, а второто с кръгъл план. Пред тях има внушителна ритуална площадка, към която от три страни водят монументални стълбища. И двете камери са изрисувани с геометрични мотиви в красиви цветове, имитиращи архитектурните елементи на един елински храм. 

Основна в цялата схема е вътрешната кръгла камера, имаща диаметър 6 м. Там стените са декорирани с полуколони. Гробницата е нееднократно ограбвана, но оскъдните останки от златен погребален венец, златни копчета, красива старогръцка керамика свидетелстват за изчезналите богати дарове. В преддверието бяха открити скелетите на два коня, убити, за да придружават господаря си в задгробния му път. Цялата могила е оградена с крепостна стена от масивни и гладко одялани блокове.

На няколко метра пред монументалното съоръжение е по-малката „Пейчова могила”, където също се открива каменен царски гроб. Той не е така внушителен като архитектура, но затова пък е неограбен. Изумителни са откритите предмети – златен венец за глава, щит, шлем и бойни мечове, златни, сребърни и бронзови предмети, апликации от конски сбруи. А две години по-късно в друга могила от околността археолозите изваждат още един величествен храм-гробница с великолепна колонада отпред.

Храмовете-гробници край Старосел илюстрират могъществото на одриските царе. Те имат красиво оформени фасади, които първоначално са се издавали пред могилния насип. Следите по масивните им врати показват, че гробниците са отваряни нееднократно. Оттук учените предположиха, че това са своеобразни мавзолеи. Там тленните останки на владетелите са излагани на показ, а после са погребани другаде.

Но 2000 г. криеше още изненади за Георги Китов. През есента той получава сведение за неизвестна гробница с прекрасни стенописи край хасковското село Александрово. Тя била отворена и ограбена от иманяри, а тукашните овчари я използвали да се крият при дъжд и сняг. Воден от данните на местните хора, Китов влиза с екипа си през дългия коридор и остава без дъх.

След правоъгълно помещение се влиза в кръглата гробна камера с диаметър около 3.40 м. Златните съкровища са били изнесени отдавна, но прекрасните стенописи шокират археолозите. Изобразен е лов на елени и глигани, както и пир на тракийски цар. Сцените водят към древните представи за живота в отвъдното, за „вечния лов” и „вечното пиянство”, в което героите прекарват времето си.

На 16 май 2009 г. край „Рошавата чука” бе открит великолепния Музей на тракийското изкуство в Източните Родопи, реализиран със средства, отпуснати от правителството на Япония. В него се намира чудесно направеното копие на гробницата със стенописите, както и много информация за паметници като Перперикон, Татул и др. А на входа посетителите са посрещани от бронзовия барелеф на големия археолог - откривателя на Александровската гробница Георги Китов.

Автор: Проф. Николай Овчаров

trud.bg