Обикновено го споменаваме като илюстрация на глупостта. Като онзи, който не напуснал поста си като часови и изгорял в пламъците, пазейки двете бойни знамена в Пловдивския гарнизон. И си го представих на Рожен. Криейки се зад пилона. Между кладите, на които се въртят чеверметата...
И за друго се сетих. За това, че ние нямаме превзето знаме, ние имаме превзети територии заедно със знамената, под които са загивали Калитин и Гюро Михайлов, докато са ги преотстъпвали такива, които говорят за единение под един националистичен кич. И ако трябва да припомня, България не пренася през онези срамни 500 (петстотин) години нито едно знаме. А кръст. (А са срамни тези пет века, защото други народи биха се срамували от бездействието си, а ние го обявяваме за робство, извинявайки малодушието и покорството си.)
И въобще не ме интересува президента с неговата мантра за единение, защото една нация се ражда в своето многообразие - етническо, религиозно, културно, идеологическо. Нацията е съвкупност от всички тези условности, а я сглобява като хоросан един Гюро Михайлов. Или Райна Княгиня, която шие тайно знамето, а не го поръчва на ишлеме в Истанбулските фабрики. Защото знамето е тайнство така, както и кръщенето. Защото под кръста се обричаме на Бог, под знамето се обричаме на Род и Родина. Като Гюро Михайлов. Като Гюро Михайлов, на чийто паметник в Пловдив пише: "СПЕТЕ ТИХО, ГЕРОИ"... Защото той и в безсмъртието бълнува България с едно горящо в ръцете му знаме...
Христо СТОЯНОВ
Gogo
1 year before
Еййй, това знаме им бръкна в мозъците на продажниците, не могат да спят нощем, кошмари сънуват.
Коментирай