Алчността по морето убива туризма и превръща България в скъпа и празна илюзия

Летният сезон по Българското Черноморие отново започва с познатия до болка сценарий – празни плажове в част от курортите, полупразни заведения в пикови часове и цени, които отдавна са прекрачили границата на здравия разум. На фона на това, което се случва в реалния свят на туризма, част от ресторантьорите и хотелиерите продължават да живеят в паралелна вселена, в която България е някакъв елитен курорт, съпоставим с най-скъпите дестинации в Европа. Само че реалността вече ги изпреварва.

Проблемът не е в липсата на туристи като идея. Проблемът е в това, че туристите вече имат избор. Шенген не е просто политическа формалност – той е реална врата към конкуренция. Българският турист вече може да отиде в Гърция, Италия, Испания или където пожелае без бариери, а чуждестранният турист има същата свобода да избере дестинация, която му дава по-добро съотношение между цена и качество. И точно тук българското Черноморие започва да губи битката.

Вместо адаптация към новата реалност, вместо разумно ценообразуване и повишаване на качеството, голяма част от ресторантьорския бизнес по морето избира стария подход – максимална надценка, минимална отговорност. Менюта с цени като за центъра на Париж, но с качество, което често не може да стигне дори квартална кръчма в нормален европейски град. Това не е бизнес стратегия, това е самозаблуда.

Истината е проста и неприятна: алчността изяжда самия туризъм. Когато едно семейство плати сметка, която е сравнима с почивка в Гърция, но получи посредствена храна, бавно обслужване и липса на всякаква стойност, то няма да се върне. Още по-лошо – няма да препоръча. А в ерата на социалните мрежи това означава бърза и безпощадна репутационна щета.

Днес се виждат първите резултати. По-малко хора в пиковите зони, по-слабо потребление, недоволни търговци, които вместо да си направят изводи, често обвиняват всичко друго – времето, държавата, туристите, инфлацията. Но не и собствените си цени и собственото си отношение към клиента.

Новото правителство на България няма право да стои страничен наблюдател на този процес. Туризмът е стратегически сектор, но не може да бъде оставен на самотек и на саморегулация, която очевидно не работи. Не става въпрос за контролиране на пазара до абсурд, а за ясни правила, прозрачност и стимули за качество, а не за печалба на всяка цена.

Ако тази тенденция продължи, следващата година няма да е просто с по-слаб сезон. Тя може да бъде повратна точка, след която българското Черноморие окончателно ще загуби конкурентоспособност спрямо съседните държави. Туризмът не прощава арогантност. Пазарът е безмилостен и не чака никого да се осъзнае.

Време е за реалност, а не за илюзии. Или Черноморието ще се адаптира към нормалните европейски стандарти за цена и качество, или ще остане само с празни маси, празни плажове и още по-празни обещания.