Българският патриотизъм е сложно психосоматично състояние. Той никога не се изразява в това да си плащаш данъците, да спазваш закона за движение по пътищата или да не хвърляш фасове през терасата. Не. Истинският, сертифициран по БДС родолюбец се познава по това, че веднъж годишно се навлича с нещо полиестерно в червено и бяло, излиза в боровата гора и почва да гледа сурово към Цариград.
Но когато си бивш главен секретар на МВР и спряган за кандидат-вицепрезидент на републиката – като уважавания г-н Георги Кандев – летвата е вдигната високо. Тук не можеш просто да бъдеш редови българин. Трябва да бъдеш институционален комита.
И ето го кадъра. Шедьовър! Сякаш Микеланджело е хванал длетото, но в последния момент му е писнало и е оставил читалищният реквизитор от Долно Уйно да довърши скулптурата.
Гледаш го от кръста нагоре – висш държавник и хайдутин едновременно! Елек с рязани висящи ръкави, гайтани, везани вероятно от сръчни девици в китайската провинция Гуандун, червен пояс и надиплена бяла поличка (фустанела), изгладена с прецизността на евтина найлонова покривка. Гордият, несломим поглед на мъж, готов всеки момент да свика четата или да разпореди специализирана полицейска операция с КПП-та в района на Копривщица.
Етнографите, разбира се, веднага биха получили масивен инфаркт. Защото тук не става дума за автентичност, а за абсолютен, неподправен етнографски тюрлюгювеч.В този ансамбъл Югозападът се млати с Тракия, Пиринска Македония ридае на рамото на Шоплука, а автентичността е избягала с 200 още при кроенето. Това не е носия. Това е чист, дестилиран патриотарски кич под наем – точно от оня, удобния за снимки пред кебапчетата и за трупане на евтин електорален плам.
Но геният на българския сюрреализъм не спира до поличката. Свалете поглед надолу. Там, където историята среща съвременния асфалт.
В краката на воеводата-кандидатгрешник виждаме… класически черно-бели маратонки с ергономична подметка и въздушна възглавница! Върху тях, като бинт след тежък мач на малки вратички, тъжно се свличат бели навуща. Човекът до него чинно е нахлузил автентични свински цървули – пълен балък! Главсекът знае по-добре: хайдутин без омекотяване на петата, стабилен грайфер и дишаща мембрана не може да пресече Балкана, камо ли да доприпка до парадния вход на „Дондуков“ 2.
Това е новият държавнически шик – „Найк Войвода“. Хем си пазител на изконните български корени, хем ако неочаквано цъфне вътрешна проверка от инспектората – можеш да удариш един бърз крос по баира.
И всъщност това е най-безпощадната диагноза за цялата ни държавност. Ние сме точно това: отгоре – тежък, бутафорен патриотизъм с пагони, фустанела и евтин патос; в средата – тюрлюгювеч от кухи обещания; а отдолу – удобният китайски кец, с който да си газим в родната кал, без да ни стискат чепиците.
Ако Георги Кандев наистина се уреди за вицепрезидент, предлагам да не се хабят за клетва пред Конституцията. Направо да тропне три пъти с ергономичната маратонка по червения килим в президентството и да изреве: „Булгар, булгар!“.
Ние ще го разберем. Нали точно такъв кич си заслужаваме
