Разговор с маестро акад. Валентин Бобевски – диригент, композитор, прославил България по всички паралели и меридиани далече зад нейните предели
- Отново посрещаме 24 май, маестро, и отново звучи най-българският химн "Върви народе, възродени!", от който трепва всяко българско сърце и сълзи напират в очите. Сякаш не може да има друга музика за стиховете на Стоян Михайловски, освен тази на Панайот Пипков. Какво е за Вас този химн и този празник - като творец, призван да пази и развива вечно живо, в слово и музика, делото на "солунските двама братя"?
- Наистина, не може да има друга музика по стиховете на Стоян Михайловски, освен тази на Панайот Пипков! А знаете,че има и други композитори, писали музика по този свещен текст, но Бог е излял своята благодат върху твореца Панайот Пипков! За мен е факт, че в тези мили за българския дух дни, още няколко дни преди 24 май, в душата ми вече звучи този велик Химн за светите братя Кирил и Методий! И така е всяка година! Този химн, този велик празник е най-висока еманация на националния ни дух! А аз, като скромен български творец, се чувствам призван да пазя и развивам това вечно слово, облечено във вълнуваща музика!
От все сърце обичам тези солунски братя, тача и се прекланям пред тяхното дело! И затова на моя юбилеен концерт на 20 май в зала "България“ в София, на финала, всички ние: моите хористи и солисти и станалата на крака възторжена публика пеехме, развълнувани, този велик български Химн!
- Навечерието на Деня на светите Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура символично съвпадна с юбилейния Ви концерт на 20 май в зала "България", ознаменувал едно несекващо вдъхновено присъствие на музикалната сцена у нас и по света. Какво избрахте от репертоара си за това тържествено събитие? Разкажете повече и заради онези, които нямаха радостта да бъдат сред публиката, а БНТ, за огромно съжаление, изостави традицията да предава на живо подобни знакови изяви, при това - с участието на такива забележителни състави и изпълнители!
- Що се отнася до репертоара, изпълнен на същия концерт по случай 85-годишнината ми и 65 годишна професионална творческа дейност, аз ще спомена имената на най-великите автори на българската и световна музика, с риск дори да бъда много разточителен: св. Методий Славянобългарски, Добри Христов, Панайот Пипков, Петър Динев, Георги Димитров, Петко Стайнов, Петър Льондев, Любомир Денев, Красимир Гюлмезов. От чуждестранните в програмата четем имената на Моцарт, Бетовен, Верди, Гуно, Шопен, Пучини, Дворжак, както и на по-малко известни на широката публика автори като Цезар Франк, Якоб Аркаделт, Леонкавало, Едуардо Капуа, Хосе Уайт. А това, че БНР и БНТ не представиха моя концерт няма смисъл да коментирам... За мен грейналите лица на моята музикална и интелигентна публика са най-голямата награда, която получих в този три часа и половина "горещ" концерт. Спектакълът е записан от частна фирма и който има желание ще получи албума, записан на три диска!!! Репертоарът, подбран за юбилея е изключително разнообразен - от 9 до 22 век! За повече от 65 години дейност, в листата на моя репертоар са се натрупали заглавията на повече от 1000 творби на български и чуждестранни автори.
Вечерта започнахме с изпълнението на Господнята молитва Отче наш, с чудесния солист Анатолий Георгиев.
- Няма по-подходящо начало за един тържествен концерт - равносметка на изминатия път от такова молитвено начало. Включили сте и други църковни песнопения, като особено интригуващо е творението на св. Методий Славянобългарски, за когото доскоро историята не знаеше, че освен, редом до своя брат св. Кирил, " творци на наший говор мил", е творил и музика.
- През 884 г. св. Методий, бидейки сам солунянин, създава канона за св. Димитър Солунски, в негова прослава и в съслужение със своите братя по вяра и реч св. Климент, св. Наум, св. Сава, св. Ангеларий отслужват този канон, състоящ се от девет части, във Велеград, Великоморавия през 885 г. Скоро след това, когато св. Методий умира, учениците му, както е известно, са изгонени от латините и намират приют в Преслав. Видният американски българовед проф. Томас Бътлър, след 20 годишни търсения в Света гора открива в нашия Зографски манастир този канон с невмени ноти. Работи още пет години по реставрацията му, но тъй като не е музикант, се е обърнал към БАН, с която работи в тясна връзка и оттам го насочват към мен. Получих материала в суров вид и трябваше да го адаптирам за съвременно изпълнение. След две години, през 2006 г. бях готов. Разучих го с моя мъжки камерен ансамбъл 'България" и го изпълнихме на 22.12.2006 г. в големия салон на БАН пред препълена зала от литературоведи, музиколози и специализирана публика, която беше изненадана и казано без преувеличение, омаяна от този канон!
Когато проф. Томас Бътлър получава запис на канона в Ню Йорк, вече 80-годишен, той се е разридал и през цялото време на прослушването е плакал. Това е венецът на неговия четвъртвековен труд! Няколко години поддържахме връзка, но вече е в райските селения и дано го слуша там в ангелско изпълнение.
Този канон го пяхме в Семинарията, също в храма „Св. Неделя“, в Ямбол на "Златната Диана", на "Варненско лято", в Загреб и Ровини в старинния замък Двиград!
На моя концерт преди няколко дни представихме Финалната, Деветата Ода "Безначальная Троице", в съслужение с отец Кирил Попов и баса Велислав Велев.....Мога да добавя още много, но мисля, че това е най- важното. И се чувствам несравнимо удовлетворен!
- Да продължим тогава със следващите изпълнения в зала "България".
- Прозвуча прочутата "Аве Мария" на белгийския композитор от 16 в Якоб Аркаделт и завърши с прекрасната "Во царствии Твоем" на Добри Христов, солото изпя Кирил Марков. Изпълнението на акад.проф. Атанас Куртев--един изключителен пианист със световно признание, публиката изслуша със затаен дъх! Това бяха две ноктюрни от Шопен, като второто, в до диез минор беше негова реконструкция!
И още едни български светила, легендарното цигулково дуо проф. Ангел Станков и проф. Йосиф Радионов, акомпанирани от Зорница Радионова, поднесоха своя възпламеняващ поздрав - "Хубавата кубинка " на Хосе Уайт. И публиката възнагради артистите с горещи аплодисменти. Всички поздравяващи показаха своето уважение и обич към доайена на диригентското изкуство с една братска прегръдка. Искам да благодаря на всички, засвидетелствали своите чувства към мен с многобройните награди, поздравителни адреси, цветя и подаръци. И на публиката, която щедро аплодираше развълнувания юбиляр!
И ето че дойде ред на легендарния мъжки хор Гусла!
- ...за който четем отличните отзиви на проф. Бронс...
Като хорист в най-младите си години, представяхте ли си тогава, че един ден ще застанете на мястото на диригента?
- Това е хор, в който съм запял редом до баща си още преди да отида войник. 39 години вече съм негов главен диригент и той се изкачи на най високите европейски подиуми с блестящи представяния! „Преславная Приснодева", написана преди 30 години за мен, с лично посвещение от композитора Светозар Русинов, светла му памет!, също бе в концертната програма. За юбилейната вечер от Виена пристигна първият солист на това песнопение Владимир Киров. Прозвуча и изключителната духовна творба "Разбойника благоразумнаго" на Петър Динев, изпята от почетния солист на хора, блестящия със своя тембър бас Петър Петров. Последва истински фурор.Тенорът Бойко Цветанов, с когото започнах да работя още от 1985 г., изпя Ария и Стрета на Манрико от операта „Трубадур" на Верди, изпя я зашеметяващо. След Камерния състав на сцената излезе младата надежда на България, талантливото и красиво сопрано Мария Славова, носител на наградата Стоян Камбарев, мое откритие още от ученическите ѝ години! Тя изпълни ария из операта „Русалка“ от А. Дворжак, акомпанирана от пианистката Даниела Янева
И ето, на сцената е хор Света София, с който работя повече от 50 г. - половин век! А самият хор отбеляза миналата година своята 70 годишнина!
- За него и за неговия "прочут зад пределите на родината си" диригент, когото сравнява с интерпретатор художник, гръцкият композитор проф. Валакостас се изказва така: "Публиката не искаше да се раздели, без да стисне ръцете на чудесните певци"...
- И започна вече поредица от песенни шедьоври: "Аве верум корпус" на Моцарт, "Панис Анджеликус" от Цезар Франк, "Рондо на Мефистофел" на Шарл Гуно, изпълнено от почетния солист Велислав Велев, под акомпанимента на Ваня Йорданова-Грива. И още една чудесна премиера - на композитора и пианист, видинчанина Любомир Денев, един от водещите в момента български музиканти - Кантата за св. Цецилия, покровителка на изкуствата. И още един мой ученик, органистът и пианист, диригентът Йосиф Герджиков свири на орган акомпанимента на Кантатата за света Цецилия! Тук трябва да отбележим отличния акомпанимент на младата пианистка Радослава Дюлгерова!
Празникът продължи с още един песенен шедьовър - "Ерген деда", посветен ми от моя приятел от студентските години Петър Льондев.
Накрая на програмата на Гусла отново чухме прекрасния тенор на К. Марков - "О, соле мио". Буря от възторзи! Акомпанира още едно видинско "дете" - Лили Роберт Станиславова. Последва разкошният поздрав на Вили Велев - "Май уей" /Моят път/ на Франк Синатра...
И пак същият голям български композитор и пианист Л. Денев остави без дъх публиката със своята "Импровизация за пиано". Сборният хор "В. Бобевски", който на всеки мой юбилеен концерт поднася на публиката избрани шедьоври, изпълни „Одата на радостта“ на Бетовен, в мой аранжимент, Хор из операта "Набуко" на Верди и прочутата "Несум Дорма" от Пучини в изпълнение на Б. Цветанов.
След този фурор публиката запя заедно с изпълнителите на сцената "Що ми е мило и драго" на Петко Стайнов.
Завършихме с Наздравицата от "Травиата" и „Фуникули, Фуникула“ от Деница. На сцената са всички солисти, залата аплодира и приглася. Естественият финал беше "Родна песен" и "Върви, народе възродени". Публиката става на крака и пее с певците. Минали са "само" три часа и половина. Никой не иска да си тръгва, аплодисментите не стихват!
- След този 85-годишен юбилей, тържествено отбелязан в зала "България", след 65-годишна бляскава кариера с хиляди концерти в държавите на четири континента, след неизброимите награди и отличия, има ли какво още да изпее маестро Бобевски?
- Човек винаги иска да постигне още и още. В моята нототека са събрани много красиви, трудни, оригинални и обичани от мен партитури, но все още нереализирани от съставите, които дирижирам. Дано да мога да поработя още няколко години интензивно,за да изпея повечето от тези, чакащи реда си, творби.
- Можете ли да си представите живота без музиката?
- А живота без сцената, без музиката, не си представям и не искам да си представям. Закърмен съм с музика от дете, от младенческа възраст. Майка и татко са били любим дует - двете китари и хубавите им гласове, както и пианото на баба ми от Брауншвайг Маргарета, са ми създали оная артистична атмосфера, която съм попивал неусетно!
Спирам дотук, защото се отварят много теми, а поводът е големият най-светлият български празник. Моето отношение, моят принос към неговото отпразнуване е и...моят Юбилеен концерт.
- Бяха изпълнени великолепни творби, немалко църковни, а в този жанр руските композитори са създали истински образци. Уважаващи себе си творци могат ли да се поддадат на западната истерия да откажат да ги включват в репертоара си?
- Вето срещу руската музика, срещу руската култура, част от славянската православна култура, която честваме, у нас няма и не може да има! Моят концерт започна с творбата на Иван Дубински "Отче наш" - известен руски композитор! Прозвуча и Многолетствието на Бортнянски, което се пее на празник във всеки български храм!
-Днес, наред с "Върви, народе, възродени", един ден преди големия християнски празник "Възнесение Господне" отново пяхме възкресния тропар" Христос воскресе из мертвих смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав".
Върви ли "към светла бъднина" нашият изстрадал народ - в тия тъжни времена, когато блудкави сериали и предавания са превзели телевизионните екрани, а изпълнители на чалга са по-известни на мнозинството наши сънародници от Гена Димитрова и Борис Христов? И има ли бъднина за общество, което не осъзнава Христовата жертва?
- Аз се надявам,че българският народ има бъднина! Днешното лутане и неяснотата какво искаме като целокупен народ, ще се избистри. Имаме Словото, имаме делото на нашите първоучители и техните ученици, светите седмочисленици, имаме завета на такива творци като Стоян Михайловски и Панайот Пипков и плеяда още достойни български творци. Нищо не е загубено. Вярвам, че Господ и вярата в Него ще ни извисят отново и ще се отърсим от оковите на дребнавостта, на злобата и омразата!
А в Тропара е казано ВСИЧКО! Творя със силна Вяра и Обич към Твореца, принесъл се в жертва за нашето спасение.
И не бих могъл да живея без Вярата и Надеждата в Него, без Любовта към Него!!!
Така, както не мога да живея без музиката. Честит празник на читателите на "Свободно слово", пожелавам светли бъднини на всички българи, честит да ни е и утрешният празник Възнесение!
Галина Паскалева
