ШАРЛАТАНИЯ

    Опитват се да ни оглупят по всевъзможни начини. 

    Народният театър „Иван Вазов“ обяви, че в навечерието на 24 май билетите за представленията му ще струват 5 и 10 евро. Това трябвало да подскаже, че там, в светинята на българското театрално изкуство, вече са приобщени към европейските ценности и постижения. Всъщност, няма да плащате с евро, а с левчета – съответно 9,78 и 19,56 лева! 

    Е, този кьорфишек заслужава най-предно място в инфантилната дандания около приемането ни в еврозоната.   

    Вместо това, можеха да ни кажат, че си остават приобщени към славните постижения на Първия ни театър, към бляскавото му минало, ако то все още има някакво значение – дори билетите им все още да се предлагат срещу обречените левчета, а предаността им към западните ценности да се потвърждава от авантюрите с Малкович. Впрочем, така и не чухме сериозен дебат за работата му върху пиесата на Шоу. И тогава данданията и скандалът бяха достатъчни, за да си въобразим, че вече сме приобщени към света – само дето в театралното дело и изобщо в културата и изкуството това е далеч по-сложен процес, отколкото чифтосването ни с еврото.

    Цв. Ризова пък за малко да причини масов апоплектичен удар на зрителите си, най-малкото със сигурност ги е хвърлила в еуфория, при това без да им иска дори един пробит евроцент. Разговаряше със специалист по административно право за транспортната стачка в столицата – тя пък се оказа, поне според госта й, че не е съвсем стачка, но пък не била и гражданско неподчинение, а нещо друго, което не се знае, какво е всъщност; и затова накрая я определиха като поредният коварен замисъл на иначе скапаната ни политика, на нея вече всичко може да се припише, толкова е безлична и безсилна. 

    И тогава, изведнъж Ризова бе сполетяна от тъй рядко срещаното в телевизионния занаят просветление, което я накара да попита събеседника си: „А какво ще стане, ако сега реша и млъкна и напусна студиото, какво ще последва?“ 

    Как какво - всенародна радост, крясъци „Българи юнаци“ и пр. – би възкликнал някой предубеден телевизионен критик и ще е прав за себе си. Но нека се опитаме да бъдем въздържани и само да предположим, че много зрители ще бъдат обнадеждени, че Цв. ще даде вдъхновяващ пример на колегите си водещи и те ще постигнат далеч по-свестни резултати, ако оставят повечко време за събеседниците си или дори ги зарежат сами в студиото; и така най-после ще проумеят, че ако се опитват да проникнат в някоя тема или гост, това няма да се случи, когато се стараят само да ги надприказват. 

    По начало, на повечето от днешните водещи изобщо не им личи, че искат да научат нещо от поредния разговор, в който са нагазили. Те дори не подозират, че трябва да са по-смирени - тази дума може би ще им се стори неподходяща, но съвсем не е така, ако те вярват, че предаването им е един храм и в него откриването на Истината или поне на някакво знание може да се постигне и с известно смирение. Но малко водещи схващат това и изобщо не се притесняват от факта, че оставят в публиката впечатлението, че устите им са по-големи от главите.

    И тъй, Цв.Р. се поинтересува, какво ще й се случи, ако избяга от собственото си студио. Обаче се оказа, че това е само една заплаха - нещо като непрекъснатите хибридни атаки срещу европейската ориентация на България, в които вярват само най-изперкалите ни политици. Зрителите вероятно са останали разочаровани от развръзката с Цв., но това е телевизията, тя не е длъжна да ви доставя непрекъснато удоволствия.

    Ризова обаче свърши много добра работа седмица по-рано, когато с един разговор разби цялата шарлатанска пропаганда около заплатите в България. По навик, националната статистика без никакво колебание подхвърля избрани факти, които прикриват истината, но телевизиите охотно ги консумират и тиражират. Оповестяват например, че средната работна заплата е нараснала за година с малко над 11 на сто – и след благата вест идва ред на присъщата за медиите ни безмозъчна еуфория     

    Но сред цялата дандания, тъкмо в „Лице в лице“, прозвуча един трезв глас - този на заместник-председателката на Стопанската камара Мария Минчева, той ни убеди за сетен път, че живеем в държава, която спокойно може да се нарече „Шарлатания“. Оказа се, че прехвалените заплати от над три хиляди лева получават едва триста хиляди души – от общо два милиона и триста хиляди работещи българи. В употребявания като витрина ай-ти сектор плащат добри пари, но едва на 130 хиляди души. Огромна част от наетите/работещите са в София – 800 хиляди от два милиона и триста хиляди. Най-много хора са заети в преработващата промишленост – над 440 хиляди души, но при тях брутната средна заплата е малко над две хиляди и сто лева. Разломът между няколко големи града и огромната част от страната е направо чудовищен.  

    Неизбежно е да стигнем до заключението, че населението се намира в състояние, което може да предизвика трагични противоборства. Огромна част от него направо е изоставена и трябва да се задоволи със скотско съществуване. 

    Фалшиви са надеждите, че драмата може да се предотврати в някаква степен с увеличаването на дела на младите образовани хора – понеже значителна част от българските ученици остават фактически необразовани. Сякаш наистина сме обречени.

    Шарлатанията извира отвсякъде, сякаш друго освен нея няма. Лъжите и измислиците за Миналото минаха всякаква мярка, вече толкова свикнахме с тях, че не им обръщаме внимание и те не вършат никаква работа на властовата пропаганда. 

    Тия дни БНТ изпра Симеон с някакъв специален вениш, предназначен за силно лекьосан материал. Той пък не пропусна да се похвали с увредената си памет - между всичко останало, не си направи труда да обясни, защо след като цъфна тук като Месията-Спасител накрая бе изцяло заличен от колективната памет, дори споменаването на Костов все още припламва някоя и друга искрица, макар и на антипатия. Симеон обаче сякаш не съществува и не е съществувал – на изборите през 2023 година, партията, с която той се похвали, че е кръстена на негово име, събра 

0,27% от гласовете. Народът извърши някакъв нечуван досега фокус, върна го за малко обратно в образа на Симеончо и сетне го запрати в нечетливите страници на Историята. 

    Гастролът му тук ще натрапва най-вече неприятни спомени - освен за уменията му на брокер на недвижими имоти, също и за предусещането на гениалният Салвадор Дали, който още през 1939 година използва детска снимка на Симеон за известната си картина „Българското дете, ядящо плъх“. 

    Образец на шарлатанстване бяха усукванията му около НАТО, които трябваше да убедят зрителите, че присъединяването ни към Алианса през 2004 година е и негова заслуга. А пет години по-рано твърдеше, че това е скъпо удоволствие и трябва добре да си помислим – януари 1999 година, програма „Всяка неделя“, пред Антон Стефанов. 

    През последните три-четири години вниманието на публиката бе обсебено от кирчовци – момчетата на Радев, които той нарече „шарлатани“ и го направи сравнително бързо, докато и до днес други не се свенят да се надлъгват по братски с тях; дори бе създаден и един чисто български политически модел – така наречената „сглобка“, безподобен властови инструмент, който доказа, че тукашните политикани могат да виреят и тогава, когато доброволно трябва да преглъщат все по-големи дози мерзост. 

    Текущият прочит обаче на политическите мърсувания е лишен от прецизност и в повечето случаи е дълбоко несправедлив: Радев е човекът на Кремъл, но неговите избранници/кирчовци не са, въпреки че имаха нахалството по време на Голямата Газова Криза открито да търгуват със същия Кремъл; не по-малко нахално се опитаха да пробутат в енергетиката ни и фирма, собственост на човек на самия Путин. Но на тях и досега гледат като на дребни шмекери, хваткаджии, които умеят бързо да кярат за себе си и всякак са по-удобни – удобни да бъдат и скрити руски лимонки сред всеобщата шарлатания.   

    А днес вече наистина неудържимо се шарлатанства, държавата е включила на този режим и не се свени да го прави по всеки повод – сякаш съществуването й зависи от това. А може би истината е точно такава, но тя все още няма куража да го оповести. 

    Още приноси към шарлатанията, съобщиха ги по телевизията, докато

пишех дописката си: за първи път богатството на българските домакинства надхвърлило един трилион лева. 70 на сто от него било в недвижими имоти. Техните цени обаче от години са силно надути

    Липсваше най-важната информация: как е разпределено това богатство. Тя винаги ни е плашела, понеже ще покаже опустошителното разслоение на Народа. 

    Хвалбата с трилиона бе съпроводена с новината, че от село Забърдо канят Тръмп, Путин и Зеленски да продължат преговорите си при тях. Кметът на селото бил сигурен, че това ще се случи, понеже вече бил написал песен за Тръмп, която се изпълнявала от хор „Евробаби“. 

    А една зрелостничка каза по телевизията, че английският език е вторият ни майчин език.

    Всичко е наред. Бавно и необратимо полудяваме.  

Кеворк Кеворкян