На източният фронт ври и кипи,а на югоизточният фланг-майка свири, грамофон плаче

Нищо ново на изборния хоризонт.

Няма тръпка, защото сме претръпнали до втръсване и потънали в патологично безразличие.

Два впрегатни коня в една колесница няма как да направят да ни е интересно.

Посоката им на препускане е една и съща- бяг към Европа.

Към коя Европа обаче?

Тази на урсулите, която е червива от корупция и се зове ЕС, или тази, в която сме най-старата държава?

И тези уморени коне, които са производни на цирковата арена се опитват да покажат номерата си хапейки юздите си.

Само, че подобни номера сме виждали от техни предшественици, които къде с клоунада, къде с пендици и салтанати ни тикаха към какви ли не форми на лъжи само и само да изпълнят политическата поръчка на чорбаджиите си от различни географски ширини пляскайки ги с камшика.

Сега нито гривестата унгарска кобила, нито скопеният, мислещ се за андалуски кон могат да събудят интерса на публиката , която си чопли носовете по време на представлението и гледа апатичните дресури.

Въпреки всичко режисурата продължава да се натрапва, също като онези предавания които и да не щем, поглеждаме бази кере за да не забравим за режисьорите и продуцентите им.

В противен случай ще потънат в пепелта на времето или плесента на историята да ги покрие и завлече в забравата.

На източният фронт ври и кипи,а на югоизточният фланг-майка свири, грамофон плаче.

Енчо Иванов