Някои фирми се завръщат в Русия, а при нас дори не се отбиват. Времената са такива, че бизнесът ръководи света, а не международната политика или санкциите. Санкциите са нещо подобно на законите, но във всяка държава законите се различават от тези в други държави.
Има свободни държави, но има и зависими държави. Ние сме от зависимите държави. Някой налага санкции и ние стриктно ги спазваме, та дори и прекаляваме.
Забраниха руската литература, но не забраниха притежанието на такава в личните библиотеки.
Забраниха руския газ, но един куп държави се чудят как да спазват санкциите, но в същото време да не останат без руския газ и да изкарат зимата.
Спомняте ли си, че преди 1989 година в соц-лагера беше забранено или по-точно ограничено купуването на стоки от западните страни и целта беше да не се помага развитието на запада. Да, но Запада се развиваше въпреки забраните. Следователно, още от ония времена се установи, че такива санкции /забрани/ не вършат никаква работа. Сега обаче, шамарите и последствията ги търпим ние.
Ако някой от нашите ДУПЕдати може да ми обясни къде в прилаганата от нас външна политика стои националния ни интерес, ще му изкъртя зъбите и ще му ги дам в кутийка за спомен.
Останалите ми мисли сигурно ги знаете. Няма да продължавам, че Зуки ме следи под лупа.
Поздрави: Дедо Мажд Алгафари
