Темата е сериозна, но да започнем с веселата част. Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов сподели следната своя идея: българите, преминали „доброволна казарма“, да бъдат назначавани на държавна работа с предимство - „Добър ден, идвам от казармата, може ли да ме вземете за митничар?“. Това е толкова абсурдно, че рискува да засенчи най-нелепото в случая - започва отначало разговорът за „връщането на казармата“. Добрата новина е, че това най-вероятно изобщо няма да се случи. Но притеснителната е, че при всеобщото безредие в институциите, въвеждането на някаква форма на масово военно обучение рискува да излезе извън контрол. И така да си произвеждаме с пари на данъкоплатците нови отряди от динковци и всякакви други, които се изживяват като паравоенни дружини. Като онези, които обявяват от време на време, че ще свалят правителството или ще извадят България от ЕС.
„Връщането на казармата“ е лъжа, насочена към най-носталгично настроените избиратели, които вероятно си превеждат израза като връщане към „едно време“. Невъзможно е. Но напредването по тази тема е опасно - не само заради риска държавата да изпусне от контрол преминалите военно обучение, а и заради демонстрираното неуважение към програмата, която същото това правителство е приело. В нея не пише „връщаме казармата, а после ще им даваме държавна работа“.
Какво ни обеща правителството
Песента „връщаме казармата“ никога не е изпадала от класацията на най-любимите клишета на българските популисти. Т.нар. патриоти отдавна говорят за това. Бареков също не остана по-назад. В края на предишното Народно събрание Патриотичният фронт дори внесе законопроект за връщане на задължителната казарма, който, разбира се, беше отхвърлен. И понеже „патриотите“ държат на казармата, в програмата на правителството беше записан „ПРИОРИТЕТ 27: Въвеждане на военно обучение в училище. Разширяване на възможностите за доброволна военна служба. Повишаване капацитета на резерва“. В програмата следват и конкретните мерки: „стартиране на широк обществен дебат по темата за въвеждане на наборна военна служба“, както и „извършване на анализ на процеса за набиране на доброволни резервисти и разширяване на възможностите за осъществяване на доброволна военна служба“.
Сега виждаме, че точно тези две мерки не се изпълняват. Нито имаме представен анализ, нито достатъчно информация, за да стартира обещаният широк обществен дебат. Министър Каракачанов спомена, че се мислело за въвеждане на доброволно военно обучение - или 6, или 9 месеца. Колко ще струва това? Какво ще правят тези хора? Кой ще ги обучава? Как това ще бъде съобразено със способностите на професионалната армия? А със съюзниците от НАТО? Какво ще става след това с преминалите обучение? Властта засега не дава отговор на нито един от тези въпроси. Веднъж се споменават 400 лева за издръжката на доброволен войник месечно, друг път - 1000. Все едно говорим за социално убежище, което предлага покрив и храна, а не за сложна система, каквато е националната отбрана.
А има ли желаещи?
Това е най-важният въпрос, за който също не е представено проучване. От 2008 година българската армия е изцяло професионална, а сред постоянните ѝ проблеми е именно т.нар. некомплект - тоест, няма достатъчно желаещи да станат войници при това заплащане. Кой тогава ще иска да ходи в казарма съвсем без пари? Но въвеждането на някаква форма на масова военна подготовка ще произведе друг тип желаещи - ремонтирането на стари поделения и осигуряването на храна за доброволците ще стават чрез обществени поръчки. Със сигурност вече има фирми, които се навъртат около управлението и окуражават политиците „да върнат казармата“. Този фактор не е за пренебрегване.
Но най-сериозният риск си остава контролът върху преминалите обучение. Да предположим, че има желаещи. Вероятно сред първите ще са тези здрави момчета, които свикнахме да наричаме динковци. Държавата призна, че не може да намери и вкара в затвора десетки осъдени за тежки престъпления. Демонстрира всекидневно как харчи пари за нещо, за което изобщо няма дългосрочен план - над десет години изгражда електронно управление и сега започва отначало. Как точно тази държава ще гарантира, че придобилите военни умения ще останат под контрола ѝ? В добрия случай просто ще плащаме подготовката на частни бойци, които да участват в различни конфликти по света. В лошия случай тези хора ще останат тук и могат да си намерят друг работодател. Не държавата.
http://dw.com
