Константинос Мицотакис е един голям връх в политиката на Гърция. Той наследи този титан на гръцката и балканска политика Константин Караманлис, след който всеки друг би изглеждал като нищожество, но се справи и прекрасно отстоя позициите на гръцката десница и интересите на „Нова демокрация“.
Познавах доста добре като характер и човек Мицотакис. Той беше истински критянин, горд твърд, волеви и човечен в същото време. Успяваше да прокара идеи и да защитава своите позиции, без да изпада в типичната за консервативните политици примиренчество и отстъпчивост.
Мицотакис /1990-1993 г./ имаше историческия шанс да бъде един от големите лидери на Балканите в период, когато тук настъпиха големите промени. Повечето от дейците на тогавашната СДС трябва добре да си спомнят, че получиха много конкретна помощ и съдействие от Атина, не само съвети.
С Мицотакис съм имал разговори, които излизат извън преките ми журналистически занимания. Той ми разказваше неща, които дори не бяха за публикуване. Когато му трябваше, той се обръщаше към мен. Например, той искаше да развие една по-мека и гъвкава позиция на официална Гърция по отношение на спора с Република Македония за името. Гръцкото обществено мнение беше много остро настроено срещу използването на името Македония. По тази причина Мицотакис не смееше да изкаже тази компромисна позиция пред гръцка медия. Той ме покани да отида в Гърция и ми даде специално интервю, в което изрази тази по-гъвкава позиция. Тогава това се превърне в една от световните новини.
Мицотакис напомня на тези обикновени критяни, които в решителни моменти вадят пищови, но в същото време беше голям дипломат. Той създаде фамилия, която върви по неговите стъпки. Това са дъщеря му Дора Бакояни, която беше кмет на Атина и външен министър, и синът му Кирякос Мицотакис, който в момента е лидер на „Нова демокрация“.
В нашите отношение с южната ни съседка има четирима държавници, които бих изтъкнал. Това са Георгиос и Андреас Папандреу, Константин Караманлис и Константинос Мицотакис. Това са политиците, към които ние трябва да се обръщаме винаги с уважение и респект, ако ценим приятелството на Гърция. Оставам с хубав спомен за него.
През 70-те и 80-те години на ХХ век, когато България и Гърция бяха в два различни политически лагера – Варшавския договор и НАТО, София провеждаше една балансирана политика спрямо Турция и Гърция. За съжаление днес не виждам такъв баланс. Не виждам и дали би могло в близко бъдеще да се получи, защото е направено повече към Турция, включително и с предаването на Анкара на политическите противници на Ердоган. Това надхвърля едни рамки.
Възходът на национализма у нас, участието на националисти в управлението ни карат да играем една много особена роля. От една страна сервилност по отношение на Турция, независимо от пламенния им национализъм, а от друга страна по отношение на Гърция се опитват да показват мускули, пренебрежение и дори надменност. Това е доста смешно.
Не съм оптимист, че в близко бъдеще България ще успее да намерим този необходим баланс, който играеше сдържаща роля спрямо апетитите на едната или другата страна.
http://pogled.info
