Имам голямо предимство по отношение на жабите-късните "антикомунисти" от т.нар. "десни партии", като Христо Иванов или Гнома, или за който се сетите, да не говоря за Кирето, Кокорчо, Корнелката или Славчото!
Просто тези хора ги нямаше преди 1989 г. - нито в "Клуба", нито в "Подкрепа", нито в другите дисидентски движения! Нямаше ги и анал-ли-затори като Харалан, онази, забравих й името, дето се представя като политически психолог, или преподавателите по научен комунизъм като другаря Минчев, а пък т.нар. "проф. Дайнов" написа уникална дисертация за работническото движение в империализма?!?...
Нямаше ви бе, драги - както често си говорим с Коцето Тренчев, появихте се като "антикомунисти", когато нямаше никаква опасност за вас и вашите близки! А ние, реалните членове на антикомунистическите дисидентски движения преди 1989 г., се превърнахме едва ли не във "врагове на народа" и "врагове на демокрацията"?!?... И защо - защото ние, драги, имаме глави на раменете си, глави, с които мислим, глави, които мислейки, се притесняват за ужасяващия начин, по който съвременна България върви или просто следва пътя на поредните си външни господари!... Точно това сляпо подчинение, което по никакъв начин не отговаря на българските национални интереси, ни води към поредната национална катастрофа, която, съзвучна с демографската, ще постави под съмнение бъдещото съществуване на самата държава България!...
През 1991 г. лидерът на антикомунистическата опозиция, вече като президент на Републиката, д-р Жельо Желев, ми постави дилемата - "или ставаш мой съветник по етническите въпроси, или отиваш да подготвиш създаването на Американския университет в Благоевград?!?". Отговорих му, че предпочитам Университета, още повече, че по това време вече бях главен асистент в Алма Матер и исках да видя американската образователна система директно - тоест, на граждански договор, станах съветник на президента на Американския университет в България,
по-точно - в Благоевград.
Още първата година кандидат-студентските резултати бяха потресаващи за американската страна - нашите деца, от отвратителната социалистическа образователна система, имаха по-добри резултати и на TOFEL, и на SAT, отколкото кандидат-студентите в тогава номер едно в класацията на американските университети - Харвард. Не съм сигурен, че това ви говори нещо, за това ще поясня - нашите деца, българчетата, имаха очаквано по-добър резултат на SAT, тоест теста по обща култура, но се оказа, че имат по-добър резултат и на английския език, тоест майчиния език на кандидат-студентите в другите американски университети, на TOFEL?!?... Тогава проф Едуард Левърти, първият президент на Американския университет в България, изумен ме попита каква е била тази наша образователна система, че да има такива резултати? Отговорих му, че ние, българите, дълбоко в себе си знаем, че сме Субект на Цивилизация, поради което нямаме никакви проблеми с другостта! И последва историята, която споделих в увода на книгата си "Критическата психология на българската история" (УИ "Св. Климент Охридски", 2018), когато Големият проф. Николай Генчев му каза на Ед: "Виж какво, моето момче, ако ти се слуша думата във Вашингтон, кажи на твоите хора да не се обвързват много с нас, българите, защото ние сме преживяли седем империи, а сме останали да си пием гроздовата ракия и червеното вино!"...
Да, на следващата година американците прибраха проф. Левърти - бяхме в центъра на Скопие през 1991 г., в кръчма в стария град, шест министри, а Ед ми каза на развален български език: "Хайде, пий най-после една ракия и престани да ми превеждаш - нали знаеш, че разбирам български език, така че мога да се оправя!"... Помня как онези, т.нар. "македонци", замръзнаха при тези думи на моя приятел и президент на Американския университет в България (Благоевград) проф. Едуард Левърти, който малко след това публикува статия в "Ню Йорк таймс" за българския характер на населението в тогавашна Бивша Югославска Република Македония, днешната Северна Македония?!?... Лично Сол Полански, тогавашният посланик на САЩ в България, контролираше този процес, а на моя протест срещу този антихуманен акт ми каза, че това е американска работа, нямам право да се меся?!?...
Вероятно есенцията предстои - мой много близък приятел ми стана професора по антропология от Харвард, който беше в Американския университет в Благоевград - проф. Алън Траветик. Забележете - аз тогава съм тъпо младо (на 31 години) асистентче от СУ "Св. Климент Охридски", което предлага на професора от Харвард да си говорим за Бурхус Фредерик Скинър?!?... Потресох се, че Алън не знае кой е Скинър - Бурхус Фредерик Скинър, също професор от Харвард, е създателят на
едно от най-авторитетните направления в цялата западна психология - бихейвиоризма?!?... Харвардски професор като Алън Траветик да не знае това, това наистина ме потресе, поради което от 29 години насам не броя за нищо хуманитарното образование в САЩ и Западна Европа - за природонаучното няма какво да кажа, но хуманитарното и социалното познание и образование отдавна е чисто идеологическо и няма нищо общо с истината! Моите студенти от СУ "Св. Климент Охридски" отдавна знаят това, за което взаимно си благодарим!!!...
Думата ми беше за Кирчо и Кокорчо - харвардски глу...ци, все пак!...
Въпросът е: какво прави кака ви Корнелия в тази антинародна, антибългарска коалиция, все пак?!?
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!
Проф. Людмил Георгиев
https://pogled.info/
