Парадоксът на бетонното Черноморие: Как институциите удавиха Свети Влас и Елените в отпадни води
Красивите плажове и чистият морски бриз на Свети Влас и Елените отдавна са заменени от една друга, далеч по-сурова реалност. Инцидентът от август 2026 г., при който плаж „Изток“ в Свети Влас осъмна затворен от РЗИ заради опасни нива на ешерихия коли, не беше просто случайна техническа авария. Той се превърна в болезнен символ на дългогодишното безотговорно управление, олицетворявано от Община Несебър и нейния дългогодишен главен архитект Валентин Димов.
Години наред курортите в региона се презастрояваха със зашеметяващи темпове, докато критичната инфраструктура под земята оставаше на нивото от миналия век. Въпросът, който вълнува гражданското общество и който накрая принуди ДНСК да сезира прокуратурата за нищожност на строителните разрешения, е ясен: Как е възможно да се издават десетки строителни разрешения за нови мегакомплекси, без да има изградена и работеща ВиК мрежа?
Законовата бариера, която арх. Валентин Димов пренебрегна
В българското законодателство съществува ясен регламент, който има за цел да предотврати точно такива екологични катастрофи. Става дума за Закона за устройство на територията (ЗУТ). Според чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, разрешение за строеж се издава само въз основа на одобрен инвестиционен проект, като е налице изрично изискване за предвидено инженерно осигуряване на обекта. Нещо повече, чл. 62 и чл. 63 от Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти изискват задължителни писмени договори и изходни данни от експлоатационните дружества (в случая ВиК–Бургас), които да гарантират, че мрежата има капацитет да поеме новото натоварване.
Основният предпазен стълб в закона обаче е чл. 150 и чл. 177 от ЗУТ, обвързани с общото правило, че нови сгради не могат да се разрешават, ако липсва изградена техническа инфраструктура (уличен водопровод и канализация), или ако наличната не отговаря на нуждите. Вместо да приложи духа на закона и да спре безумното разрастване на бетона до изграждането на нови пречиствателни мощности, главният архитект на Несебър Валентин Димов системно подписваше проектите, затваряйки си очите за липсата на реален капацитет на пречиствателната станция ПСОВ „Елените“.
Ролята на Община Несебър и институционалният чадър
Вината на Община Несебър не се изчерпва само с административното бездействие. Местната власт се превърна в съучастник на инвеститорите, като превърна Свети Влас и Елените в частни феодални владения, където общественият интерес и екологичната безопасност бяха жертвани в името на бързите печалби. Години наред общината одобряваше подробни устройствени планове (ПУП), без да изисква паралелно разширяване на капацитета на пречиствателните съоръжения.
Главният архитект Валентин Димов е фигура, чието име редовно изплува в подобни скандали – от обвиненията през 2013 г. за дюните в Несебър, през протестираните от прокуратурата разрешения за „Венид Еко вилидж“ в Свети Влас през 2020 г., до днешната криза в Елените през 2025–2026 г.. Тази хронология показва модел на поведение, при който законовата рамка се огъва в полза на частни интереси. Местната администрация редовно се оправдаваше с „вратички в закона“ и с факта, че ПСОВ „Елените“ е частна собственост – аргумент, който беше използван от кмета Николай Димитров и арх. Димов след наводненията и инфраструктурните сривове. Това извинение обаче е абсурдно: законът задължава главния архитект да проверява реалното състояние на инфраструктурата, преди да подпише каквото и да е разрешение за строеж.
Хроника на една предизвестена катастрофа
ПСОВ „Елените“ е проектирана да обслужва около 16 000 еквивалент жители. В пика на летния сезон обаче, благодарение на стотиците одобрени от Димов сгради, реалният брой хора в района надхвърля 50 000. Резултатът от това математическо несъответствие беше неизбежен – автоматизираните системи на помпените станции аварираха под огромното налягане, а морето се напълни с битово-фекални води.
Това, което се случи през август 2026 г., не беше форсмажорно обстоятелство. То беше директна последица от подписа на един човек, подкрепен от бездействието на цяла община. Издаването на разрешения за строеж „на хартия“, с обещания, че инфраструктурата „ще се доизгражда някога във времето“, е тежко нарушение на професионалната етика и законовата уредба в България.
След като ДНСК най-накрая предприе радикални мерки и изпрати сигнал до Главния прокурор с искане за обявяване на нищожност на строителните разрешения, издадени от Димов, топката е в съда. Обществото в Свети Влас и Несебър вече няма да се задоволи с козметични ремонти или с обещания за нова пречиствателна станция, която няма да бъде готова поне още няколко години.
Време е за персонална наказателна отговорност. Архитекти, кметове и общинари, които допуснаха фекалиите да изплуват на българските плажове, трябва да отговарят пред закона за нарушаване на чл. 148 от ЗУТ и за застрашаване на здравето на хиляди туристи и граждани. Само чрез ефективни присъди и отстраняване на компрометираните фигури от постовете им Черноморието може да получи шанс да се изчисти – както буквално, така и институционално.
Инцидентът с отпадните води на плаж „Изток“ в Свети Влас разкри мащабни нарушения на Закона за устройство на територията, допуснати от главния архитект на Община Несебър Валентин Димов. Практиката да се издават разрешения за строеж без осигурена техническа инфраструктура води до рецидив, тъй като безнаказаното нарушаване на закона провокира нови и мащабни нарушения
pogled.eu
