Когато настанат мрачни дни – хората имат нужда от опора.
Ние веднага си задаваме належащия въпрос: Кога не са мрачни времена?
И си отговаряме, мимоходом: Вероятно мрачни времена не са тия, които са минали. А след тях са дошли други, които наистина ги надминават по мрачност.
Миналото винаги ни изглежда някак по-светло; или поне в повечето случаи. Това се дължи на забавния и елементарен факт, че винаги в това Преди сме били по-млади; а по-младият човек, някак си, е винаги по-жизнерадостен и светъл. А и нека не забравяме какво казва Ч. Фройд („Ч” – от „чичо ми”): Паметта има оптимистична тенденция!
Просто казано – винаги има в нея имплицитна тенденция да отхвърля мрачните и да запазва ведрите спомени.
Ние сме чували разни хора да казват за сегашните времена такива страшни работи, че чак да ти настръхне козината, сравнявайки ги с времената, в които е текла тяхната младост; а в тяхната младост е текло не друго, а извънредно популярната (сред любителите на хистъри ченъл) и печално известната с неприятните си последствия Втора световна война. Петдесет милиона починали со кротце от насилствена смърт люди добрие. Така че – какво да им вярваш на хората?! За тях - щом и младостта им, изпълнена с втори световни войни, е била по-хубава от сега...
Но има си хейс (така се казва „има си хас” по нов, ангсоц начин) – когато те въртят коленните стави, когато хиалинните ти хрущяли пращят като сухи съчки и хиалуронът е от мъката по-чер, ръцете долу – съюз със есесер, нали така?
Няма как като си по-стар да ти е много гот и да казваш: Брей, какви хубави времена се изпердашиха напоследък – и омикронът е лек кат песен, и хоризонтът пред нас...са блеснали житата и други полезни неща, другари и другарки!
Няма как. Ставите на човека определят житейската му философия, а метафизиката му се определя от жлъчните пътища – не случайно мелан-холик означава в буквален превод „черно-жлъчен”. Ако имаш спастичен колит и увеличена простата вероятността да имаш оптимистична философия е минимална.
Тежки времена настанаха. Мрачни. Защото повечето сме стари. Поне в говорещия Западен Свят.
(казвам „говорещия”, защото ролята на говорещи (освен госпожица Тумберг) в целия този свят са предимно старци над 50, ъпиниън мейкърс на Западните общества са хора дърти, миличките; хора които стават поне по три пъти нощем да пишкат, заради „проблеми с вдигането на самолета”)
Ей сегичка прочетох оптимистична статия за „звездните мъже” станали татковци след 60. С радост си представих как след 47 години чета статия в същия сайт за „звездните мъже” станали татковци след 90.
Алек Болдуин – на шесто детенце, а Джеф Голдблум (така готин в „Мухата”) – за първи път татко на нещо като 62! Стар свят. Да. И Америка вече е Стар свят.
60 е новото 30!
Шейсетгодишните пердашат по къси кюлоти със спортни филосопеди по планинските писти за колоездене. Стават млади татковци на стари години, а младите – те какво са? Примерно какво представляват 22 годишните?
След като шейсетгодишните се наместват в техните възрастови „ниши”? Ами – в такъв случай 22 годишните стават нещо като възрастни – евентуално? Или просто детството се удължава до 45? А нима децата на към 11 не изглеждат понякога като мъдри старци – асексуални, все още някак предродилно мъдри (все едно носещи мъдрост отпреди раждането) и непоразени от оглупяващата слана на половите хормони (да не забравяме Ориген, един от най-светите Отци на Църквата, който се самокастрирал, за да бъде чист в следването си на София, Божията премъдрост!)
Така де. Просто – повечето сме старци в тоя Стар свят – и въпреки огромната ни увеселителна жизнерадост и ентусиазъм да не щракаме с изтъркани стави – ние си щракаме и хъхрим с емфизематозни дробове и докато викаме айларипи от високи върхове над Бояна и Катманду – ние продължаваме да си бъдем едни сърдити развеселени старчета. И затова, затова дами и господа – светът ни изглежда мрачен. Въпреки честите и забележително забавни изблици на позитивизъм (да ме прости Огюст Конт че използвам „позитивизъм” така пет за четири – но това е модата!) и жизнерадост – старото си е старо.
И то не защото не е жизнено!
А защото много е видяло. Старо и патилО. Видяло е и предишни времена. Било е и младо това Старо. И колкото и да се прави – все из гърдите му току се отрони някоя въздишка: Ех, какви бееме, какви станааме!
Така казваше дедо ми Диме: Един македонец си се качвАл по Витоша (де да знам защо пък по Витоша, но така беше в историята) – и леко се позадъхАл. И така – за да си угоди малко на суетата – вика: Ех гОдини, гОдини, млади гОдини...какви бееме, какви станааме!
Тоест – какво иска да каже този ми ти наш герой с това?: Ех, задъхваме се, но не винаги е било така, едно време бяхме наистина славни и незабравими юнаци, но минават годините...и все пак – ние пак се катерим, не се предаваме!
Но – поогледАл се тоя ми ти македонец - гледа – няма около него никакви хора, особено пък млади дами – които са най-желания и важен слушател за такива суетни самосъжаления...И като видел, че нема наоколо кой да чуе неговото носталгическо-героическо вайкане – той си казАл: Абе...овие (същите) лАйна си бееме и тогава.
И си продължил скромно и смирено, скърцайки със стави, по куполообразната планина, изградена от мощен монцонитов (сиенитов) плутон, вместен сред горнокредни вулканити, наречена за кратко: Витоша.
Те така те.
Това е едно наше нахвърляно съвсем фриволно разсъждение по въпроса защо ние приемаме, че времената са мрачни. Защото за младия човек други освен тия времена, които сега текат и в които тече личната му младост – просто няма. И той няма никаква основа за сравнение, та да казва – сега са мрачни времена. Той може да каже само: Сега са...времена.
И ако млад ви каже: Сега са мрачни времена – той го прави, защото иска да изглежда като възрастен и мъдър, а това се прави чрез подражание (мимезис). М-да.
Но нека кажа и няколко думи за религията.
Нали това е темата, дявол да я вземе?! Нали още от заглавието я споменах...
Та така – в тежки времена се намира винаги някаква религия – за упование на обезсърчените.
Ще дам обратен пример – във весели и леко разпуснати времена се появяват разпуснати и весели пародии на религии – на хората, така да се каже – им е широко около врата; и те – забравили, че Господ и шамаросва понякога доста сериозно (та до степен, че по време на Ноевия потоп да измрат дори и рибите!) – си правят весели глуми и закачки.
Примерно пастафарианството. Това е една псевдорелигия, създадена съвсем наскоро (да речем в началото на милениума), която почита нещо като змей от спагети и т.н. – майтап да става, време да минава!
Но и самото растафарианство – Боже мой – колко забавно – доколкото помня някакви напушени с твърде много трева ямайци (искам прошка от свети Маркъс Гарви – създателя, който вероятно е извънредно почтен човек), та те написали писмо до действащия тогава (към 30-те на 20 век) император на Етиопия Хайле Сeласие I , чиято титла се произнася Рас Тафари Маконен – и му съобщили, че го обявяват за свой бог и част от Светата троица.
Тогава на чернокожите в Ямайка им е било доста тежко. Както вероятно – и сега. Но къде къде по-тежко им е на чернокожите в съседното Хаити. Това – пак по темата за мрачните времена. (и крайната относителност на „тежестта на живота”)
И така. Сега са тежки времена, мрачни времена.
Науката се превърна в религия за...
Да, редно е да сменя шегобийския си и леко саркастичен стил и да кажа сериозно: Науката нито може, нито трябва да позволява да бъде възприемана като религия.
Ние, именно ние – по-старите – помним уродливо-налудничавия наивизъм на социалистическата идеология, която издигаше науката в култ и държавна религия. Научно-техническият прогрес като Светата църква. Светлото бъдеще на материализма, подкрепен от святата наука – като Едем! Науката, превърната в религия...лишава хората именно от очистителното действие на науката! Чията задача е именно да разбива доверчивата пелена от заблуди – чрез единственото научно велико оръжие – съмнението и проверката!
Систематичното съмнение, месер Картезий!
Не вяра в статистиката. Не вяра в „научните данни от институтите”, не вяра в Официалната наука. Не сляпа вяра в експертите! Не.
Вместо тях - чудесният, ранно-научен подход на Тома (наречен неправилно Неверни, въпреки, че би трябвало да бъде наречен Тома Научни) – око да види, ръка да пипне!
Науката казва: Не вярвай на нищо! Отиди, пипни, виж, ако трябва – направи и експеримент!
Да се надяваме, че покрай тази чума (за сравнение – ковид е около 1000 (хиляда) пъти по-малко опасен от чумата)... да не възникнат секти, които да пожелаят да извършват и човешки жертвоприношения. Дано не се появят някакви нови поклонници на някакви нови Ваал и Молох, които да омилостивяват своите медно-бикоглави богове с клади, в които се хвърлят деца и с медни казани, в които се пекат живи хора.
Но ще поживеем, ще видим.
Хората, в мрачни времена, търсят опора. Понякога лудостта и мътилката на ирационалното изиграват роля на опора. Ирационална „вяра в науката” или в някаква друга голяма лъжа. И се появяват кладите.
ПП Апропо, прочетете пак разказът на стария Хемингуей :Комарджията, монахинята, радиото. Велик разказ. Там, на едно място, главният герой си казва: А всъщност...не само религията...и хлябът...хлябът е истинския опиум на народите.
Бон апети.
Калин Т. за Офнюз
