“Какво всъщност беше ВКР?
Или Трето управление на Държавна сигурност.
Това беше люпилня за насилствено вербуване на съвсем млади и неопитни български младежи.
ВКР е вербувало повече хора, отколкото другите управления и отдели на ДС. Поне в годините на „зрелия социализъм“. Просто след казармата са предавали вербуваните на "цивилните" служби.
За първи път осъзнах това още преди да избягам от България. Един мой приятел ми се изповяда и ми разказа как са го вербували в казармата. Направил някакво дребно нарушение (кой от войниците не е правил). И идват ВКР-ейците. И му казват, че ще го вкарат в ДИСЦИПА, ако не започне да им служи. А това беше най-страшният затвор.
И забележете колко йезуитски е било направено всичко. Не го карат да доносничи срещу своите приятели редници, а срещу офицерите и старшините. Уж... за да му бъде чиста юношеската съвест. И след това е идвало страшното.
Скоро след уволнението при него е отивал офицер от другите отделения. И бедното току-що уволнило се от казармата момче е принудено вече да доносничи за своите приятели. Попаднало вече в клопката на Държавна сигурност как да постъпи?
Моят приятел се е побъркал. Нужна е била психиатрична помощ. Временната болест го е спасила.
Но другите? Чак след промените разбрах за мащабите на това злодеяние.
Наистина са много вербуваните в казармата от ВКР.
Някои обясниха публично как са били вербувани... не искам да отварям раните им... нека те да разкажат отново ако имат сили.
Но за мен няма никакво съмнение, че Трето управление беше сред най-мракобесните в системата на Държавна сигурност.
И не ме разбирайте криво! Това не е срещу Васил Терзиев, чийто дядо е бил 20 години несменяем началник на това управление. Нито дори срещу Илия Павлов, който получи тласък в бизнеса от наследника на генерал Терзиев - генерал Чергиланов, негов тъст.
Това е вопъл в защита на онези млади момчета. Защото не те, а генерали като Терзиев и Чергиланов са истинските виновници.
Мъчно ми е за хилядите или десетки хилядите момчета с погубена младост.
Пък вие гласувайте по съвест на кметските избори в София.”
Коментар на Константин Мишев за faktor.bg
****
1 year before
Не знам защо се опитват да оправдават тези "бедни момиченца", които не са имали морална сила, за да откажат на офицера от ВКР да ги вербува и да ги накара да предават наборите си, а после и приятелите си. И мен се опитаха да ме вербуват. Първоначално се започна с въпроси относно патриотизъм, турско робство, Турция и т.н. После ВКР-то предложи периодично да пиша справки за какво си говорят хората в поделението. Отказах му и му казах, че ако разбера, че някой извършва противодържавна дейност сам ще дойда и ще докладвам, но иначе не съм съгласен да доноснича срещу хората. Интересното е, че после нямаше лоши последствия за мен. Може би, защото беше 1990 година.
Коментирай