Нямаше как да изпаднем в демократична еуфория. Защото нямахме представа какво е свобода на словото, защото изпадналите в нея, после я погребаха тази еуфория, защото трябваше да бъдат по-борбени, за да променят всичко.Това заяви режисьорът Камен Донев.
В партийния дом бях, когато го запалиха, почувствах се глупаво, там всичко беше анархия, простащина, някои хора си взеха предмети оттам. Баща ми ми каза, че ако е знаел, че съм там, е щял да ми плесне два шамара, спомня си артистът.
А относно носталгията на родителите ни по отминалото той сподели, че вероятно е заради яснотата във взаимоотношенията, спокойствието и сигурността, която са изпитвали в някакъв смисъл.
Но аз не бих могъл да живея такъв живот, признава Камен Донев. По думите му образованието може и да е било по-добро тогава, но днес родителите трябва да породят желанието у децата си да искат познание, защото учителите не могат да вършат всичко.
Ние не бива да чакаме. Имам чусвството, че нашият народ прекалено много чака, надява се. Няма лошо да се надяваш, но една гола надежда не е работа. Не искам да съм лош пророк, но си мисля, че в следващите 50 години няма да има почти никаква съществена промяна. Защото темелите в момента, които се изграждат, не са сериозни, не са стабилни. Говоря в духовен план, не говоря за икономика. В икономически план могат да станат много неща. Дори може да сме в някакъв разцвет, допускам го. Но за мен по-важен е духовният план - категоричен е Камен Донев.
