Днес съм в Северозапада. От тридесет години не съм идвала тук и не мога да повярвам на очите си. Изоставени села с порутени къщи, няма хора, изкорубени заводи, някога осигурявали хляб на хиляди хора. Пустеещи земи. Безвремие....
Това трябва да спре. Тридесет години ограбват България и животът ни пред очите ни. Тридесет години ни убеждават, че от нас нищо не зависи. Че трябва да чакаме те да ни дадат нещо, те да ни разрешат да живеем, да работим, да имаме дом, да имаме деца. Те ни убедиха, че ние сме поданици, а не граждани, че сме безгласни букви в собствената си земя и държава.
Отчаянието се вижда в очите на хората. Обезверени и отчаяни. Но има и друго. Бесът от това, в което ни превърнаха. Отчаянието на тези, които няма какво повече да губят, след като са видели как всичко се руши. И все повече осъзнаващи, че на тази катастрофа трябва да се сложи край.
Управляващите не осъзнават, че тяхната сила е тяхната слабост. Че толкова са се самозабравили в предателството, кражбите и геноцида, че хората просто няма какво повече да губят и им остава едно решение - да се изправят и да пометат мутрите, които си въобразиха, че имат власт над нас!
И ще се борим! Заедно ще трябва да се преборим с националните предатели. Така, както заедно станахме с мълчанието и търпението си съучастници в това унищожение на народа и държавата ни!
И повече няма да позволим обезлюдени села и отчаяни от Родината си българи! Време е за ново българско ВЪЗРАЖДАНЕ!
Елена Гунчева
