Името идва от невероятната концентрация на надгробни могили, които са над 1500
Шедьовър сред тези гробници безспорно е прочутата Казанлъшка гробница, която днес е в листата на ЮНЕСКО
Буквално преди седмица завърши първия организирания от Explorers club Bulgaria тур за културно-исторически туризъм „По стъпките на древните траки“. Той започна от Източните Родопи, където в светилищата при Перперикон и Татул се намират най-древните следи на тракийската цивилизация. После експедицията продължи към „Долината на тракийските царе“ край Казанлък, в който е апогеят на Одриското царство. И който нямаше как да бъде видян от съвременниците без великите открития на археолога Георги Китов. Нека разкажа за някои от тях.
Преживе Георги Китов разкри много тракийски гробници на различни места в българските земи. Сърцето му обаче без съмнение си остана край Казанлък в обширната котловина, която той самият нарече „Долина на тракийските царе”. Името идва от невероятната концентрация на надгробни могили, които са над 1500. В тях са погребани царе и високопоставени аристократи на Одриското царство, чиито разцвет е през последните векове на старата ера. Както се знае, неговата столица Севтополис се е намирала само на няколко километра от днешния Казанлък.
Шедьовър сред тези гробници безспорно е прочутата Казанлъшка гробница, която е открита случайно през 1944 г., а днес е в листата на ЮНЕСКО. Датира се във втората половина на ІІІ в. пр. Хр. и е класическо погребално съоръжение с каменно преддверие, тухлен коридор и куполна гробна камера. Във вътрешността археолозите откриват кости на мъж и жена, а в преддверието – скелет на ритуално убит кон.
Без съмнение главната забележителност са уникалните стенописи. В коридора са изрисувани основно военни сцени, свързани с живота на погребания тракийски владетел. В гробната камера пък е мащабната композиция на пищното угощение след неговата смърт. Прави впечатление невероятно реалистичното изобразяване на всичко, от което се е нуждаел царят в предстоящия си задгробен живот.
Преди на сцената да се появи Георги Китов, през 50-те години край Казанлък са разкопани още няколко гробни съоръжения. През 1965 г. е разчистена изградената от камък и тухла Мъглижка гробница с преддверие, коридор и гробна камера и с дължина близо 22 м. Тя е изградена по време на разцвета на столицата Севтополис в края на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр. и е била богато живописана. Част от оцелелите фрески днес могат да се видят в музея на Казанлък.
През 60-80-те години на ХХ в. различни археолози откриват гробници в землищата на редица села край Казанлък – в Тулово, Дъбово, Тъжа и др. Така се стига до появата на Георги Китов, който работи със своята експедиция ТЕМП от 1992 до 2006 г. В резултат на направените разкопки са проучени над 200 могили, разкрити са 15 гробници, 3 зидани гроба и много богати погребения. Благодарение на усилията на община Казанлък всички са реставрирани и социализирани със собствени и европейски средства. Гробниците от могилите „Голямата Косматка”, „Оструша”, „Шушманец”, „Арсеналка” и „Оструша“ вече са превърнати в музеи с отличен достъп до тях.
Прекрасната дама от гробницата в „Оструша”
Лично аз обичам да започвам обиколката си из „Долината на тракийските царе” от гробницата в могилата „Оструша”. Според наличните данни съоръжението е построено в първата половина на ІV в. пр. Хр. Само по себе си то е уникално и представлява комплекс от пет правоъгълни и едно кръгло помещение. Изградено е от отлично издялани каменни блокове, здраво захванати с железни и залети с олово скоби. Изключително интересна е гробната камера, издялана във формата на античен храм от каменен монолит с тегло от 60 тона. При разкопките на могилата Китов намира скелет на ритуално убит кон, красиви керамични съдове, оръжия, сребърна кана, сребърни апликации от конска амуниция, монети на македонския цар Филип ІІ.
Най-забележителна е вътрешността на гробната камера, където се намира украсеното с пластична орнаментация и парапети каменно ложе. А над него е невероятният таван, имитиращ дървен гредоред. Той е разделен на правоъгълни и триъгълни полета, а в центъра е изваяно изображение на слънце. В полетата са изпълнени прекрасни живописни сцени от живота на тракийската аристокрация, портрети на мъже и жени, пасторални композиции. За съжаление в раннохристиянския период по-голямата част от тях са силно унищожени. По чудо се е запазил прекрасният портрет на млада жена, който е сред любимите ми антични изображения. Някои предполагат, че християните са видели в него образа на Богородица и са го запазили.
Няма съмнение, че най-силната година за Китов в „Долината на тракийските царе” бе 2004. Първо в гроб от могилата „Светицата” се появи изключителната златна фиала във формата на човешко лице, която популярно бе наречена „Маската на цар Терес”. Тя е изработена от 23-каратово злато и тежи 672.5 г. Според Китов тракийският владетел първо изпивал с нея свещеното вино в орфическия ритуал, а после я слагал на лицето си, вдъхвайки страхопочитание у поданиците си.
Истински шок обаче порази българското общество с направеното на 24 септември откритие. Тогава Китов и екипът му проникна в уникалната гробница, лежаща под могилата „Голямата Косматка”. По това време аз копаех Перперикон и с интерес следях новините от Казанлък. А, когато по-късно посетих гробницата, образно си представях как археологът влиза в нея.
Гробното съоръжение е построено в края на V – началото на ІV в. пр. Хр. в предварително натрупана могила. В него се влиза по дълъг 13 м коридор, в чиито край е изящна фасада, зад която е първото помещение. Тя е иззидана от каменни блокове, а пода е застлан с каменни плочи. Там Китов намира принесен в жертва кон.
После изследователите проникват във втората камера с кръгъл план и масивен купол. Върху каменния под са три човешки зъба и клонче от златен венец. Забележителна е вратата между двете помещения, направена от камък и украсена с изображения на Хелиос и Медуза. Най-сетне Китов влиза в третата камера, издялана от тежък 60 тона монолитен блок, оформен както при „Оструша” като античен храм.
Неограбените гробници в нашата практика са голяма рядкост и затова екипът изпада във възторг, когато вижда пръснати върху погребалното ложе и каменния под златни предмети. Навсякъде са разхвърляни изделия от злато и сребро – погребален венец с дъбови листа, съдове за пиене на вино (киликс и фиала), различни апликации, тоалетно сандъче във форма на мида. Отделно е въоръжението на погребания – бронзов шлем с инкрустиран със сребро надпис, бронзови наколенници с женски образи и меч, поставен в орнаментирана със злато ножница.
Главата на Севт ІІІ от „Голямата Косматка”
Еуфорията от намирането на великолепната гробница по-късно се подсилва от разчитането върху няколкото врязани върху въоръжението и съдовете. Там е изписано името на Севт – основателя на столицата на одрисите Севтополис. А пред гробницата е открита невероятно изработена глава от бронз, изпълнена от най-добрите древногръцки скулптори. Изследването показва, че това е самият цар Севт ІІІ. Това откритие доказва и гениалната хипотеза на Китов, че гробниците в „Долината на тракийските царе” са били своеобразни храмове, които са били използвани цели столетия.
През 2015 г. в най-големия световен музей „Лувър” в Париж се проведе голяма изложба под надслов „Епопея на тракийските царе”. Акцент в нея бе именно прочутата скулптура и съкровищата на Севт ІІІ, открити от Георги Китов.
trud.bg
