Напливът от Спасители стана не само голям, но и прекалено отвратителен за възприемане от клетия български електорат. Народопсихологията ни втълпява, че докато ние пишем във фейсбук, седим на дивана, затънали в поредното реалити или турски сериал, някой Спасител ще се яви на бял кон и ще започне да ни оправя, докато за нас остава тежката задача да му казваме къде бърка в оправянето. И така вече започваме четвърто десетилетие по този начин.
Това, което ме изумява е, че критериите за Спасители са силно занижени, да не кажа, че са отрицателна величина. Всеки социален аутсайдер, страдащ от тежък провинциализъм, ограничено мислене и трудно овладяни мании и комплекси, става достоен обект за Вашето внимание, като единственото условие е да го показват по телевизора. В наивността си българите смятат, че е достатъчно само да се говорят правилните неща, а личността, която ги казва, няма никакво значение. И така се доверяват на сервитьорки, които са много патриотично настроени, но обясняват как при изпитанията на ваксините са умрели 5000 , как ще плюят в кафето на всеки, който не възприема партийните им идеали и са завършили вечерно средното си образование със среден успех. Доверяват се на таксиметрови шофьори, които освен да леят дитирамби за вожда си и да го хвалят с голямата баданарка, ги уверяват, че я съсипАха тая държава и те ще я оправят. Доверяват се на партийни лидери, които имат общо 2-3 години общ трудов стаж извън политиката и са произлезли от дъното на обществото. Ама от калното дъно. И освен в политиката, не са успели нищо съществено да постигнат в живота си. А дом са си построили след като са успели да вземат партийна субсидия. Естествено, пълна случайност, само душманите си мислят други работи.
Интересно е как българите не усещат дъха на яхния и крайпътни хотели от някои от Спасителите. Не виждат дълбокият и тежък провинциализъм и простащина и липсата на елементарно възпитание. Изумително е как интелигентни хора очакват в политиката да ги спасяват хора, на които при нормални условия, не биха поверили и млякото на котката си.
И цялата тази пасмина, понесла се към трапезите на властта, е възприемана безкритично от електората. Плюенете с нищо не допринася за здравия разум. Истината е отричана до степен на безумие, а лъжата и илюзиите - прегръщани до степен на дебилизъм. Нормалните хора все повече се отвращават от сбирщайн политическата си класа. И дори да има изключения, рано или късно политическата система се лекува от чуждите елементи и ги изхвърля.
Ако изборите променяха нещо, щяха да са ги забранили. Това не означава, че не трябва да се гласува. Но е по-скоро като забавление и вид упражняване на право, което имаме. На принципа на маратона за участието. Не се очакват резултати, още повече положителни. Просто процедура. Която както винаги, ще доведе до едно и също.
Докато в съзнанието на диванните българи се процежда бавно осъзнаването, че точно те, именно те и само те трябва да се вдигнат от диваните и да решат нещата кардинално.
Елена Гунчева-Гривова
Ненкова
1 year before
Къде е коментара ми?
Коментирай